Намираме Николай Бойков в един още по-далечен Север (Северна Македония все пак се намира на Югозапад, ако посоките още са това, което бяха), а именно – в родния му Видин. Там писателят, поетът, преводачът от унгарски, живее от няколко месеца, но не поради пандемии и други лесно предвидими причини, удобни за разполагане в плоскостта 2020, а просто защото в един момент е усетил, че книгата, която пише в момента, „се пише именно във Видин, а не в София“. Но да се върнем два-три назад… Докато пишещият тези редове водещ на „Аларма“ излежаваше една сравнително лека форма на Ковид и последвалата я карантина (двете не съвпаднаха съвсем точно във времето – б.а.), във фейсбук се появиха едни доста любопитни пътни бележки на Николай Бойков по маршрута Кюстендил-Крива Паланка-Скопие, които от един момент нататък вече съдържаха и кратки литературни произведения (от по страница, най-много две) от познати и непознати за мен съвременни македонски автори – снимка на оригинала и после превод от Николай Бойков.
И всичко това само месец, след като избухнаха поредните политически бури в чаша вода за пренасочване на общественото внимание в стил „Да разлаем кучетата“. Тук обаче (в „Аларма“) ние не се занимаваме с властоугодническа телевизионна реторика, а с добрите примери за културен диалог и сътрудничество, които винаги идват от света на изкуството, а не от този на международната политика и чулите-недочули медии. Такъв добър пример беше откриването на 39-ия Скопски джаз фестивал именно от българско-македонско дуо (Теодосий Спасов и Влатко Стефановски) през октомври, такива са и преводаческите приключения на Николай Бойков месец по-късно. А къде се пресичат унгарският и македонският (доста необичайна комбинация на пръв поглед) в преводаческата вселена на нашия гост, ще разберете от разговора в „Аларма“…
Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в Сите ентернасионал дез ар в Париж (Cite international des arts) след спечелен конкурс на СБХ. Ето какво пише галеристката Вихра Пешева за работите на Гергана Минкова: "Освен че рисува,..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов. Музеят се намира родния град на Башо Ига, префектура Мие. Хиляди поети от цял свят взимат участие в най-стария световен хайку конкурс. Тази година се състоя 79-ото му издание. С председател на..
Българката и австриецът се срещат през 60-те години на Слънчев бряг и "между тях се ражда връзка, по-силна от време, език и пространство". Документалният филм "Снежа и Франц" на Светослав Драганов събира архива на Франц, сниман с камера Супер 8 мм и заедно с разказите на Снежа, на приятеля на Франц, много фотографии и писма разказва тази интересна история..
Яна Георгиева и Маргита Алексова са две от дамите в Time2Dare – първият изцяло женски екипаж, завършил регатата Aegean 600 – труден и технически ветроходен маратон, който се провежда по време на мелтемите в Егейско море. Емилия Зафираки е журналистка, която ще води тазгодишното двадесeто издание на "Дни на предизвикателствата". Светослав Драганов е..
Красота, великолепие, блясък, финес и разкош – всички тези определения са преписани като синоними на изяществото. А то преди всичко придружава изкуството. Изяществото обаче е потребно не само в изкуствата, а и в човешките дела. Хората също могат да бъдат изящни, и то не в изтънчеността си, във външните си хубости, а в метаморфозите на борбата си за..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg