От месеци Елена Телбис чисти душевния „Боклук“ – този, който се е насъбрал в героините от едноименната ѝ дебютна пиеса, но и този, който доскоро е бил удобно скупчен в самата нея.
Изчистването идва с времето. Представлението е сравнително ново, играе се на сцената на „Театър 199“ от декември, но за Елена процесът по „Боклук“ трае повече от няколко месеца. Всичко започнало със смелото решение да понечи към писането на пиесата. След като с нея печели шестото издание на конкурса за съвременна българска драматургия на името на актрисата Славка Славова и вижда как историята ѝ оживява под режисурата на проф. Ивайло Христов и играта на Светлана Янчева, Анастасия Лютова и Весела Бабинова, осъзнава, че в писането намира още една възможност да бъде честна с публиката.
„Дадох си сметка, че това е нещо, с което действително искам да се занимавам. Аз винаги съм обичала, това е нещо, което винаги ми е доставяло удоволствие, но това, което съм писала, са били такива разни кратки хумористични монолози. Забавлявала съм се с колегите, докато бяхме в Академията, пращала съм разни неща на хора да четата – къси разкази и подобни неща. И за първи път, решавайки да участвам в конкурса на „Театър 199“, така се одързостих някак да си помисля, че мога да напиша история, цяла, и да родя герои и те да са истински живи хора, които ме вълнуват и които, отново казвам, съм се одързостила да си помисля, че биха могли да вълнуват и някой друг. Това ми достави огромно удоволствие.“, сподели във „Време и половина“ Елена Телбис, която е едно от лица в поредицата „Младите в изкуството“.
Тя е с ясното съзнание, че писането, както и актьорската професия, изкискват огромна отговорност и боравят с чувствата и емоциите на хората, но въпреки това – нищо не трябва да е на всяка цена. А ако има нещо задължително, то е да си откровен със себе си и зрителите.
„Винаги съм била изключително вдъхновена от моя учител – проф. Ивайло Христов. Това е човек, който действително е изключително талантлив, освен режисьор и актьор, разбира се, и преподавател. Жестоко щастие е, че успях да попадна в неговия клас. Той винаги ми е казвал нещо много просто, което всъщност е изключително важно и вярно – че работата ни трябва да се върши честно и че винаги си личи, когато това не е така. Аз се стремя, като навляза в процес, действително винаги ми изскача това негово изречение в главата. Какво е това, което аз искам да направя сега?!“, казва още актрисата.
Елена възприема играта на сцената или пред камерата като нещо изключително, като нещо, в което се стреми да вложи себе си, всичко онова, което лично и пряко я касае, за да бъде искрена в работата си. Затова и приема само роли, които я вълнуват и които не изкискват от нея да направи компромис със себе си.
„Боклук“ ще се играе в „Театър 199“ на 4 и 19 февруари, но за магичното и откровеността в актьорската игра, която се случва винаги „тук и сега“, независимо от подготовката и множеството репетиции – може да чуете в звуковия файл.
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред участниците са Плевенската филхармония, Йордан Камджалов, Вероника Тодорова, Атанас Маринов, Минко Ламбов и Цветан Недялков. Началото на фестивала ще бъде на 30 юли в двора на Основно училище..
Дипломатът, филантроп и колекционер Гауденц Руф дари на Националната галерия произведения от личната си колекция. В изложбата "Изкуството да колекционираш време" са включени всичките творби от дарението. Експозицията показва 21 автори – 12 българи и 9 чужденци. Присъствието на автори от България, Сърбия и Черна гора говори за регионален..
Култовото предаване "И ловец съм, и рибар съм" тази неделя въвлича многобройната си вярна публика в интересен разговор за природата, за вечната тайна – и явна конкуренция между ловци и рибари, но и за литературата! Защото гост и събеседник е Лъчезар Воденичаров, познат на читателите си като Воден Чаиров. Ловец, рибар, кучкар, инженер, но и..
В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е просто професия, а съдба и начин на общуване. Макар и малко познат у нас, Шашиков е истинска звезда в Япония – страна, която вече близо две десетилетия нарича свой дом. Георги Шашиков започва..
"Озарена съм и благодарна за даровете, който се леят за мисията "Словото за Мир". Творческите проявления на Словото са наистина семена, които се множат, когато сме спокойни, добри и отворени за светлината във всеки човек" – с такива думи се обръща към приятелите си художничката Мира Копанаров. От 18 години тя живее и твори в Канада. "Много..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg