През месец януари 2021 г. по повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" се среща с лица и гласове от програмата.
Николета Атанасова, редактор в програма "Христо Ботев", водеща на предаването "Мрежата", е гост в "Нашият ден". Какви са медиите и светът през очите ѝ:
Спасяема ли е българската медийна среда
"Първо, трябва да се питаме от какво трябва да бъде спасена медийната среда. Нещата изглеждат безнадеждни... В последната година, допреди изборите в САЩ, бях започнала да гледам на медиите с едно леко пренебрежение – не само на българските, а и на американските. Защото каквото и да произведат, то някак е двуполюсно, особено когато става дума за властта. Това ги прави предвидими. Докато не дойдоха изборите в САЩ, когато Fox – телевизията на Тръмп – ни изненада с решението да спре неговата реч след изборите и тогава си казах, че все пак те са различни от нас, защото коя българска телевизия би спряла реч на президент или премиер, ако той говори неистини от екрана ѝ? И тогава отново ми стана интересно."
Другият проблем е липсата на събеседници. Обществото все търси някакви спасители. Спасителите биха могли да бъдат в лицето на събеседниците. Тях обаче ги няма. Няма събеседници, които да са отговорни за нещо и да искат да коментират в ефир това, за което са отговорни. Няма ги и другите събеседници – коментатори и анализатори – поне не в това изобилие, в което ни се иска.
Никога не съм успявала да се добера до хора от т.нар. "кафяви медии". Много често те са били обект на критика, съвсем нормално е да искаме да имаме и тяхната гледна точка. Не успяваме да стигнем до тях – за добро или за зло.
Публиката няма как да направи какъвто и да било информиран избор. В нормалните общества хората не се интересуват кой е собственик на една медия или кой е министър на язовирите, когато преливат. Но тук в България това е невъзможно."
Чувстваш ли се късметлийка, че работиш в Радиото
"Определено се чувствам късметлийка, защото радиото никога до този момент не е поставило по никакъв начин каквито и да е условия за начина, по който ще звучат предаванията. Никога не е имало цензура. И това е великолепно! Аз също, сама за себе си, никога не съм имала мисълта за някакъв вид автоцензура, когато избирам темите си, което е голямо достойнство и спокойствие.
Стремя се да не личат личните ми пристрастия, когато съм в ефира на Националното радио, защото границата е много тънка. Не искам да подвеждам никого с това, което мисля за ситуацията в България. Но когато се натрупват определени състояния и събеседниците изговарят онова, което и аз мисля, тогава няма как... Мисля, че в коментарите, които правим, бихме могли понякога да казваме и личните си пристрастия или поне те да личат, защото това е гражданска позиция – въпреки че сме журналисти – и в нея няма нищо лошо. Въпросът е да има баланс, слушателят да знае какво мислиш и дори да спори с теб."
Радиодокументалистиката
"Много мисля за това какви истории бих искала да разкажа сега. Искам да разказвам истории от живота и от делника на хората. Обаче обществото ни е толкова затворено в момента в няколко пункта – кой ще ни управлява, ще има ли достатъчно ваксини за всички – че сякаш е забравило да пише красивите си истории. И всичките ни истории са тъжни – за измамени хора, за прегазени деца, за липсата на социални политики... Жизнените, красивите истории в момента ги няма. Сякаш духът ни е сломен. И то не защото сме песимисти, а може би заради абсурдите, в които живеем и които обличаме в баналности – "И това ще мине", "Всички крадат", "По-малкото зло"... Това създава липсата на истории. Събирам цяло лято истински истории от протестите – надявам се да им дойде времето."
За това как живее Николета във времена на пандемия, като човешко същество, за здравната ни система и чувството на безсилие, за свободата на мислите въпреки ограниченията, за липсващата прегръдка на много нива...
За романтиката на днешните младежи, които като че ли имат други цели и стремежи и други романтични ниши. За детството, преминало като дете на рок група, за живота по концерти и турнета, за спането на колоната на бас китарата... За пианото и за тенис ракетата. За аржентинското танго...
"Светът е много любопитно място, постоянно можеш да си измислиш нови любими неща. Постоянно търся нещо ново, което мога да правя, и това ме крепи. Стремежът е да споделиш нещо. Да споделиш определен вид енергия с хора, които имат нужда от това – да им дадеш нещо и те да ти върнат, евентуално, без кантар."
Николета Атанасова смята, че време има за всичко, може да се намери, дори и за сметка на съня.
Чуйте повече в звуковия файл.
Николета Атанасова работи от 13 години в БНР. Водила е „Добър ден“ и сутрешния блок „Нашият ден“, както и нощния блок „Заедно след полунощ“. Завършила е журналистика във ФЖМК. Магистър по продуцентство в електронните медии и там е защитила докторска степен в катедра „Радио и телевизия“. В момента води „Мрежата“, прави Радиоенциклопедии в „Знание“ и понякога фийчъри за радиотеатъра. Преподава в майсторския клас на БНР, който се прави съвместно с EBU.
Във "Времето на редактора" се срещаме с Росен Недков – главен готвач в курорта Златни пясъци. Разговаряме за професионализма и отношението към работата и хората. Недков е главен готвач вече четвърто лято и се гордее с екипа, с който рабоити. Пътят му тръгва от село край Нови пазар. Стратира кариерата си като помощник-готвач и постепенно се..
В навечерието на 15 август – Успение Богородично и празник на Несебър – в града ще се състои литийно шествие с чудотворната икона на Св. Богородица. Иконата е известна като "Черната Богородица" заради тъмните си цветове и датира от XIII век. Смятана е за покровителка на Несебър. Повече за празника разказва о. Петър пред редактора Нина..
Явор Иванов, докторант в Софийския университет и преподавател в Българското неделно училище "Райна Княгиня" в Дъблин, Ирландия, коментира в ефира на предаването "Нашият ден" темата за бездомничеството и неговите причини. По думите му делът на хората, които доброволно избират живот без дом, е изключително малък. Макар подобни случаи да се срещат..
На 12 август се отбелязва Международният ден на младежта, приет с резолюция на ООН от 1999 година. Датата е посветена на диалога между младежите от различни култури, както и на обмена на опит между поколенията. В това издание на "Нашият ден" говорим именно за такъв диалог – постигнат с образование в България. От 60-те години на ХХ век до..
На 12 август 2025 г. в Ловеч ще се проведе поредица от събития по повод Международния ден на младежта, посветени на активността, забавлението и изявата на младите хора. Празничната програма ще започне в 10:00 ч. на пл. "Екзарх Йосиф I" със състезание с велосипеди и тротинетки, като записването за участие ще започне в 09:30 ч. Участниците ще се..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg