Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Истории в ефира

Николета Атанасова: В Радиото никога не е имало цензура

Постоянно търся нещо ново, което мога да правя, и това ме крепи

| обновено на 28.01.21 в 20:21
Снимка: БНР

През месец януари 2021 г. по повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" се среща с лица и гласове от програмата. 

Николета Атанасова, редактор в програма "Христо Ботев", водеща на предаването "Мрежата", е гост в "Нашият ден". Какви са медиите и светът през очите ѝ:

Спасяема ли е българската медийна среда

"Първо, трябва да се питаме от какво трябва да бъде спасена медийната среда. Нещата изглеждат безнадеждни... В последната година, допреди изборите в САЩ, бях започнала да гледам на медиите с едно леко пренебрежение – не само на българските, а и на американските. Защото каквото и да произведат, то някак е двуполюсно, особено когато става дума за властта. Това ги прави предвидими. Докато не дойдоха изборите в САЩ, когато Fox – телевизията на Тръмп – ни изненада с решението да спре неговата реч след изборите и тогава си казах, че все пак те са различни от нас, защото коя българска телевизия би спряла реч на президент или премиер, ако той говори неистини от екрана ѝ? И тогава отново ми стана интересно."

Другият проблем е липсата на събеседници. Обществото все търси някакви спасители. Спасителите биха могли да бъдат в лицето на събеседниците. Тях обаче ги няма. Няма събеседници, които да са отговорни за нещо и да искат да коментират в ефир това, за което са отговорни. Няма ги и другите събеседници – коментатори и анализатори – поне не в това изобилие, в което ни се иска.

Никога не съм успявала да се добера до хора от т.нар. "кафяви медии". Много често те са били обект на критика, съвсем нормално е да искаме да имаме и тяхната гледна точка. Не успяваме да стигнем до тях – за добро или за зло. 

Публиката няма как да направи какъвто и да било информиран избор. В нормалните общества хората не се интересуват кой е собственик на една медия или кой е министър на язовирите, когато преливат. Но тук в България това е невъзможно."

Чувстваш ли се късметлийка, че работиш в Радиото

"Определено се чувствам късметлийка, защото радиото никога до този момент не е поставило по никакъв начин каквито и да е условия за начина, по който ще звучат предаванията. Никога не е имало цензура. И това е великолепно! Аз също, сама за себе си, никога не съм имала мисълта за някакъв вид автоцензура, когато избирам темите си, което е голямо достойнство и спокойствие

Стремя се да не личат личните ми пристрастия, когато съм в ефира на Националното радио, защото границата е много тънка. Не искам да подвеждам никого с това, което мисля за ситуацията в България. Но когато се натрупват определени състояния и събеседниците изговарят онова, което и аз мисля, тогава няма как... Мисля, че в коментарите, които правим, бихме могли понякога да казваме и личните си пристрастия или поне те да личат, защото това е гражданска позиция – въпреки че сме журналисти – и в нея няма нищо лошо. Въпросът е да има баланс, слушателят да знае какво мислиш и дори да спори с теб."

Радиодокументалистиката

"Много мисля за това какви истории бих искала да разкажа сега. Искам да разказвам истории от живота и от делника на хората. Обаче обществото ни е толкова затворено в момента в няколко пункта – кой ще ни управлява, ще има ли достатъчно ваксини за всички – че сякаш е забравило да пише красивите си истории. И всичките ни истории са тъжни – за измамени хора, за прегазени деца, за липсата на социални политики... Жизнените, красивите истории в момента ги няма. Сякаш духът ни е сломен. И то не защото сме песимисти, а може би заради абсурдите, в които живеем и които обличаме в баналности – "И това ще мине", "Всички крадат", "По-малкото зло"... Това създава липсата на истории. Събирам цяло лято истински истории от протестите – надявам се да им дойде времето."

За това как живее Николета във времена на пандемия, като човешко същество, за здравната ни система и чувството на безсилие, за свободата на мислите въпреки ограниченията, за липсващата прегръдка на много нива... 

За романтиката на днешните младежи, които като че ли имат други цели и стремежи и други романтични ниши. За детството, преминало като дете на рок група, за живота по концерти и турнета, за спането на колоната на бас китарата... За пианото и за тенис ракетата. За аржентинското танго...

"Светът е много любопитно място, постоянно можеш да си измислиш нови любими неща. Постоянно търся нещо ново, което мога да правя, и това ме крепи. Стремежът е да споделиш нещо. Да споделиш определен вид енергия с хора, които имат нужда от това – да им дадеш нещо и те да ти върнат, евентуално, без кантар."

Николета Атанасова смята, че време има за всичко, може да се намери, дори и за сметка на съня.

Чуйте повече в звуковия файл.

Николета Атанасова работи от 13 години в БНР. Водила е „Добър ден“ и сутрешния блок „Нашият ден“, както и нощния блок „Заедно след полунощ“. Завършила е журналистика във ФЖМК. Магистър по продуцентство в електронните медии и там е защитила докторска степен в катедра „Радио и телевизия“. В момента води „Мрежата“, прави Радиоенциклопедии в „Знание“ и понякога фийчъри за радиотеатъра. Преподава в майсторския клас на БНР, който се прави съвместно с EBU.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Морето, къмпингите и регулациите на 2025 година

Министерството на регионалното развитие и благоустройството заяви, че няма да вземе предвид гражданските възражения срещу Наредбата за свободно къмпингуване. За морето, къмпингите и регулациите на 2025 година разговаряме в "Нашият ден" с Люба  Батембергска от гражданската инициатива "Да спасим Карадере". Наредбата се основава на Закона за..

публикувано на 06.08.25 в 10:13

Хирошима – памет, предупреждение и призив за мир

Днес отбелязваме Световния ден на борбата за забрана на ядреното оръжие. Навършват се 80 години от атомната бомбардировка над японския град Хирошима по време на Втората световна война (1939–1945), при която загиват близо 220 000 души, а над 200 000 умират по-късно от лъчева болест. На 6 август 1955 г. в Хирошима е проведена и първата Международна..

обновено на 06.08.25 в 10:03

Сливен събира музиканти и поети в защита на природния парк

Днес в 18:30 ч. в центъра на Сливен ще се проведе концерт с кауза – защита на целостта на природен парк "Сините камъни". Инициативата обединява усилията на граждани, неправителствени организации, поети и музиканти, които искат да издигнат глас в подкрепа на опазването на уникалната природна среда. Поводът за организирания концерт е решение на..

обновено на 05.08.25 в 12:09

"Rent-a-Баба": ако нямате баба да ви помага

Ако сте съвременни работещи родители и нямате наоколо баба да ви помага, сигурно често сте изпитвали нужда от подобна подкрепа на по-възрастен човек. Ето заради тази неволя на нейни приятели и познати Стела Балджиева от Пловдив решава да създаде "Rent-a-Баба" . Целта на проекта е да свърже самотни възрастни хора с достатъчно свободно време и любов..

публикувано на 04.08.25 в 16:50
Ана-Мария Кръстева и епископ Светослав Василев

Българската старокатолическата църква в България

Старокатолицизмът е християнско движение, което възниква през 19-ти век в резултат на разногласия с Римокатолическата църква относно догмата за непогрешимостта на папата и други въпроси. Старокатолиците се отделят от Римската католическа църква след Първия ватикански събор от 1869-1870 г., който утвърждава догмата за папската непогрешимост, когато..

публикувано на 04.08.25 в 11:50