Благовеста Карнобатлова е от артистите, които още с първите си изяви на сцената правят впечатление и бързо се утвърждават. Тя няма период на „чиракуване“ под сянката на големи звезди, нито пък е чакала своя „шанс“, за да блесне.
В оперната си вечер (30 януари от 20 часа) програма „Христо Ботев“ ви предлага да се докоснете до изкуството на великолепната Благовеста Карнобатлова.
Красотата ѝ, неизброимите качества на гласа ѝ, високите художествени достижения на актьорския ѝ талант и несъмнено безусловната отдаденост на музиката са само малка част от качествата, които я превръщат в истинска звезда!
Певицата проявява големия си талант съвсем рано. На 12 годишна възраст тя се явява на прослушване за детски хор в постановка на Варненската опера и е приета на първо място. Жъне успехи и в музикалното училище.
Години по-късно проф. Илия Йосифов си спомня за кандидат-студентския изпит след, който тя е приета в Музикалната академия: „От дванадесет певци, които приемахме тогава в академията, тя беше класирана на първо място. Аз се сблъсках веднага с един красив глас, с едно хубаво вродено чувство за фраза, линия, стил – неща, които си остават според мен най-важното за един музикален изпълнител. Защото добрият глас е нещо, което природата дава или не и което вокалният педагог може да развие в дадена степен. Но музикалността, любовта към пеенето, музицирането са неща, които човек трябва да носи в себе си.“
Веднага след като завършва, Карнобатлова става солистка на Варненската опера и дебютира с ролята на Мими в „Бохеми“. С огромен успех изпълнява Виолета от „Травиата“, „Елена“ от „Юлска нощ“, Микаела от „Кармен“, Лейла от „Ловци на бисери“, Албена от едноименната опера, Джилда от „Риголето“.
След като се явява на Втория конкурс за млади оперни певци, световноизвестната певица Тоти дал Монте отбелязва, че Карнобатлова е най-добрата кандидатка. Това става причина сопраното да замине на специализация в Италия. Там, с помощта на Райна Кабаиванска тя се свързва с педагога Мерседес Льопарт.
Почти веднага след връщането ѝ в България следва дебют на сцената на Софийската опера в „Травиата“. Датата е 20 декември 1966 година. След този спектакъл Карнобатлова влиза трайно в състава на първия ни оперен театър.
За интерпретацията на ролята на Виолета, големият диригент Борис Хайкин пише: „Благовеста Карнобатлова има мащабен глас с много красив тембър. Тя безупречно го владее и с голямо майсторство преодолява техническите трудности, с които изобилства партията. Освен това има огромно сценично обаяние, което допринася за големия ѝ успех“.
В София списъкът на ролите на певицата се попълва с Марженка от „Продадена невеста“, Памина от „Вълшебната флейта“, Бастиена от „Бастиен и Бастиена“, Лиу от „Турандот“, Адина от „Любовен еликсир“, Татяна от „Евгений Онегин“.
Карнобатлова е сред най-често канените в чужбина български оперни артисти. Гостувала е успешно в Болшой театър и „Киров“, в Пражката опера, Театър Лисео в Барселона, във Висбаден, Париж, Будапеща, Палермо, Лозана, Атина, Варшава, Берлин, Лайпциг, в Холандия, Белгия, Финландия, Куба, Перу, Делхи...
„Карнобатлова изцяло прикова вниманието със своята вълнуваща, затрогваща игра. Гласът ѝ звучи много красиво, съдържателно, блести в драматичните моменти. Тя пя много чисто, хубаво, изразително.“ Това излиза в Будапещенската преса след гостуването на певицата в ролята на Мими от „Бохеми“.
В Белград критиката също не пести хвалебствия за сопраното: „Със своя изразително лиричен и изящно изравнен глас, с подчертаната си музикална интерпретация Карнобатлова ни зарадва с едно чисто и художествено задълбочено изпълнение на Маргарита. Нейната гласова мощ и певческо майсторство са удивителни“.
Огромен е успехът ѝ и във Висбаден с трудната роля на Лиу: „Най-силно впечатление прави Благовеста Карнобатлова като Лиу със своя свеж, овладян, красив и проникновен лиричен сопран.“
Съдържание на операта „Любовен еликсир“ от Гаетано Доницети
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в света – китарата. Сюжетът преплита български фолклор, балкански елементи, музика от целия свят, а главната роля е в ръцете на акустичното трио на китаристът Ангел Демирев, в което участват Петър..
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..
Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...
1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg