Необичайната ситуация, в която се озовахме преди близо година, неизбежно рефлектира върху психиката ни. Психолозите отчитат повишена тревожност и засилени страхове, включително при децата. От друга страна, новият начин на обучение от разстояние и ограничените възможности за общуване и забавление развиха у тях способност бързо да „превключват“ вниманието си от една дейност към друга много по-рано от обичайната възраст, смята психоложката Венета Младенова, която има и значителен опит като училищен психолог. Това би могло да е от полза за обучението им, стига учителите да съумеят да насочат процеса.
Децата се научиха да ползват информационния поток не само за развлечения, но и за образоване, което е добре. В същото време традиционните нагласи и в образователните среди, и в обществото подлагат училището на огромен натиск, придържайки се към схващането, че то трябва да даде на учениците от различните класове строго определен обем от знания, въпреки прокламираните намерения за приоритет на уменията и компетентността като цел на образованието.
Адаптирането към новите условия на учене е трудно и за родителите, които не всякога разбират, че не обемът от информация е важен, а способността да се намери и извлече най-важното. Интересно е наблюдението на психоложката върху поведението на тийнейджърите, които в извънредната ситуация от предизвикващи света се оказаха в ролята на предизвикани от света и получиха шанса да оценят живота, грижейки се да опазят здравето на възрастните си близки.
Непрекъснатото пребиваване на едно място от деца и родители обаче носи допълнителни рискове. Когато младият човек се чувства непрекъснато контролиран, той се научава да „лъже“, имитирайки дейност. Важно е да се намери мярката и вместо да следи детето или да се опитва да бъде учител родителят може да разговаря с него за наученото и преживяното. Още за плюсовете и минусите на извънредната ситуация за отношенията между деца и родители и за развитието на младите чуйте в разговора с психоложката Венета Младенова, в рубриката „Всичко за образованието“.

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg