Албания и България от близкото минало – два режима в две книги

Истории от два режима, разказани от Димитър Бочев и Екатерина Търпоманова, които пренасят в Албания и България от преди десетилетия, за да тръгнат по пътечките на оцеляване на човешкото същество и на спасителите му в опит за връщане и към предишни несвободни времена.

Две книги – “Опит за екстаз“ от Димитър Бочев и “Епосът на утринните вълни“ от Руди Еребара.

Романът на Димитър Бочев "Опит за екстаз" е автобиографичен, включва периода на писателя след нелегалното му напускане на България през 1972 г. в "Дойче веле" и "Свободна Европа", съвместната работа с Георги Марков, но "Опит за екстаз" е:

“Романът е опит за щастие, опит за морално себесъхранение. И този опит често е обречен, от което обаче не трябва да го предприемаме“ – казва писателят Димитър Бочев в “Нашият ден“.

“Ние живеем в едно междуцарствие, играем си на сляпа баба със собствената си история, отказваме да поемем риска да бъдем свободни, защото свободата е винаги риск. Освободено от риск е само робството. Трябва най-после да осъзнаем и това е отново тема на романа ми, че робството е сделка, двустранна сделка, между роба и робовладелеца. Познавам хора, които не се съгласиха и не подписаха тази сделка. Говоря за хора като Константин Павлов, като Николай Кънчев, като Иван Цанев, като Стефан Цанев, като Недялко Йорданов и като Борис Христов особено. Тези хора успяха да се себесъхранят и в дебрите на живковизма. Просто не подписаха сделката.“ – казва писателят в “Нашият ден“.

“В човешката същност са като че ли закодирани с и потребността от робство, и потребността от свобода. Ще победи онази потребност, която ние подхраним. И това е основна тема на романа ми “Опит за екстаз“.

“Познавам хора, които и в дебрите на живковизма са живели далеч по-свободно от милиони технократични роби в днешните демократични и икономически проспериращи държави. Защото икономически просперитет не означава непременно и духовна еволюция, а може да значи и личностно оскотяване.“

“Що се отнася до моята страна, до нашето отечество, най-актуалната и нарастваща опасност, която аз съзирам, е пълзящата реставрация на комунизма. Тази реставрация аз наричам реварваризация. Дотолкова, доколкото другото и същинско име на комунистическото ни минало е варварство. Затова става дума и в романа ми. За това, че свободата не е даденост, висша. Че тя не може да бъде обезпечена от някаква институция, от някаква държава, колкото и благородна да е тя. Свободата е въпрос на лично решение. Човек е толкова свободен, колкото реши да бъде свободен.“

Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г.

"Епосът на утринните звезди" на албанския автор Руди Еребара спечели Наградата за литература на ЕС през 2017 г. Еребара е поет, романист, преводач и журналист.

Преводачката на романа Екатерина Търпоманова в “Нашият ден“ разказва за книгата и албанския модел на социализъм.

“И в двете страни периодът на комунистическата диктатура не е лек. Трудно е човек да търси тази свобода, вътре в себе си и навън. Ситуациите в двете страни си приличат, но се различават в детайлите. Книгата, която съм превела, “Епосът на утринните звезди“ на албанския автор – Руди Еребара, започва с един много хубав предговор от самия автор. Албания в края на комунизма изпада в пълна изолация. Там нещата са по-груби и видими в сравнение с други социалистически страни. Годината, в която се развива действието, е 1978.“

“Самият Енвер Ходжа изпада в една параноя, че е преследван, и се замисля неговото отстраняване. Поради което става доста подозрителен и към обкръжението си, и към всички хора в Албания. Следват репресии на случайни хора. От 70-те години нататък положението в страната става много тежко. Изолацията има и икономически последици, които се отразяват сериозно на живота на населението.“

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.