Човекът винаги е имал желание за пътуване във времето. Един от методите, които човечеството използва от дълбока древност, е методът на историческата възстановка или реконструкция.
Историкът и културолог Петя Крушева разказва в “Нашият ден“ за своите методи:
“Методът на историческата реконструкция цели възпроизвеждане на наличната информация и намиране на онази информация, която по един или друг начин е стигнала до нас. Било защото е унищожена, било защото не е била написана. От друга страна обаче, докато възпроизвеждаме, за да направим дреха или някакъв съд, или въоръжение, или някакво ястие, ние влизаме буквално в обувките, в рамките, в калъпа на средновековния човек.
Гледаме с неговите очи, мерим света с неговия аршин. Това дава още една допълнителна възможност на изследователя да си обясни защо дадени процеси са се случили по този начин, а не по друг. Именно затова този метод отдавна е официално признат, възприет като научен и достатъчно достоверен метод в западните университети. И ако се спазват всички фактори за него, то той може да даде една достоверна информация от около 80-90%, което е твърде надеждно и твърде добре, отколкото абсолютно нищо.“
Основни изисквания
“Основните неща, които трябва да се спазват в реконструкцията, са: когато се възпроизвежда нещо, то да бъде със същите естествени материали, от които е бил изграден предметът тогава. Или поне максимално близки и подобни до него. Със същите инструменти и технология. За да можем ние точно да стигнем до крайния резултат, който ни е известен като някакъв артефакт. Било от музея, който виждаме като археологическа находка или в миниатюра, или просто е описан в изворите.“
“На Запад този метод на реконструкция излиза извън университета и започва да изпълнява други цели. Там като цяло тези култури и Западната, а и Русия, говорим за държави, които са били империи. Които са взимали доста от другите народи, по-малко са давали. Разполагат с изключително богат архив и материална база, въз основа на която да направят тези реконструкции, затова те са много по-пищни, по-детайлни, по-подробни.“
Средновековна кухня
„Ако вземем за пример храненето и какво средновековният човек е разбирал под здравословно хранене? Доколко това е съществувало като норма? Оказва се, че храненето в средните векове, наред с всичките икономически фактори, критерият, който определя какво да има или да няма на трапезата, е религията. Тя класифицира добрите и лошите храни, позволеното и грешното.“
“Всички ние сме подвластни на света на медиите и на образите, които те създават. От тази гледна точка музеят на бъдещето страшно много ще се доближава до това, което ние наричаме – да изживееш мига или живота си като във филм. Казвам го така, за да..
На малък кръстопът в близост до гр. Харманли, или иначе казано – в сърцето на Сакар, където вината са меки, ароматни и с вкус на плодове, има малка винарска изба, първата в харманлийско, а сега част от по-голямо начинание. Избата е създадена през 2005..
На 28 февруари светът отбелязва Световния ден на редките болести – ден, посветен на повишаването на осведомеността за заболявания, които засягат малка част от населението, но имат сериозно отражение върху живота на пациентите. Едно от тези заболявания..
На седмата официална церемония "Дарител на година" Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отличи спомоществователите, партньорските институции и организации, допринесли през 2024 година за работата и мисията на НБКМ. Програма "Христо..
Проф. д-р Диана Попова , началник на Националния референтен център по аудиология и заболявания на слуха към клиниката по УНГ болести в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ", е гост в Lege Artis. Една част от заболявания, свързани с увреден слух, започват..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от терапевтични възможности. Гръдният хирург д-р Анатоли Семков от Клиниката по гръдна хирургия в..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
Световноизвестният певец, композитор и продуцент Пласидо Доминго - младши, син на прочутия испански тенор, представя през март за първи път в България..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg