“Едно от нещата, които открои пандемията, беше крехкостта на съюзите и особено на Европейския съюз. Ако някой беше казал преди една година, че страните в ЕС биха могли да се изпокарат за неща като фондове за стимули или за това кой какъв дял да получи от договорените ваксини, едва ли някой би повярвал, тази година ни убеди точно в обратното.“ – казва в “Нашият ден“ доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН.
“На практика преговорите по т.нар. "Програма за обновяване на Европа" бяха на път да се провалят от т.нар. "страни пестеливци", защото на тях вече не им се даваха пари, те не искаха вече да субсидират нетните получатели на средствата. Дори в името на такава сериозна кауза, каквато е изваждането на Европа от блатото, в което е затънала.
Все по-често започнаха да се чуват прогнози, че е напълно възможно крайните партии да вземат много сериозен превес, включително и тези, чиято основна цел е насочена към изваждането на техните страни от ЕС.“
“Второ нещо, което е изключително важно – показа ни, че Европа е вървяла по изключително грешен път. Тъй като след 2008 г. в Европа и в света изобщо бяха стартирани доста такива програми за стимули, които целяха да стабилизират икономиката, но се оказа, че са постигнали точно обратното. Това само показва колко тази система е обречена. Предлагането на все по-големи стимули не може да продължава до безкрай. Появиха се вече и суперзомби компаниите..."
“Третото нещо, е, че всичко си има цена. Допреди пандемията не осъзнавахме каква е цената, която ще платим за все по-интензивната глобализация. Малко преди нея хората бяха с нагласата, че могат спокойно да отидат да пият кафе във Виена. Да, но се оказа, че именно това хвърчене насам-натам, включително и конферентния туризъм, е един от начините, по които разнасяте вируса.
Ако не бяха толкова интензивни темповете на глобализацията, ние и досега щяхме да имаме съвсем бавни темпове на разпространение на вируса. Това интензивно движение на хора доведе до този взривообразен скок в броя на заболелите. Това е цената, която плащаме за удобството и за ниските цени, на които се радваме в момента, и удоволствието да можем да пътуваме в цял свят."
Глобализацията има и друга страна – "България стана част от т.нар. "световни вериги на добавена стойност". Не можахме да се научим за 30 години да произвеждаме завършен продукт. В България се правят компоненти, които не носят високи заплати или висока добавена стойност или предприятия във възход, те носят само възможности за оцеляване. Пандемията доведе до това, че срив на едно от звената в дадена система води до срив в цялата система – това е цената на глобализацията. Всичките стимули всъщност стимулират външните, а не вътрешните производители и нанася ущърб на икономиката."
Светът се опитва да излезе по два начина от пандемията – "Единият начин е чрез още глобализация. Чрез търсене на такива мерки, които ще бъдат валидни за абсолютни всички развити страни. Другият път е пътят, по който пое Китай. Те далеч преди пандемията стартираха една програма, която целеше да станат самодостатъчни в много отношения – опитаха се да прекъснат онези зависимости, които правят Китай особено уязвим именно към такива глобални шокове."
Пандемията и нейните икономически последици у нас – "Най-силно засегнатите сектори, като ресторантьорство, транспорт, логистика, могат да се убедят каква е вредата от глобализацията. А у нас беше наложен т.нар. "мек локдаун"... иначе щетата би била още по-голяма. Основното, което може да се направи в търсене на изход от пандемията, това е един тотален завой на икономическата ориентация на България изобщо. Дори и вицепремиерът Томислав Дончев казва от известно време, че трябва да търсим нов икономически модел (това би било сериозно, ако беше казано в началото, а не в края на мандата).
България наистина трябва да потърси вариант за нов икономически модел – "Време е да си помислим за преминаване към нов икономически модел.
Икономиката няма да се върне към старото си русло никога, както каза в едно последните си интервюта и Клаус Шваб (швейцарски икономист от германски произход – председател на Световния икономически форум в Давос – бел. ред.). Икономиката трябва да поеме по нов път на развитие. А за България това е необходимо от десетилетия насам."
За Комунистическия манифест и "Капиталът" на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, за смяната на кожите на либерализма, за лелята на Том Сойер и нейните четива, за световната икономика като еднорък бандит, за Япония и изкупуването на дългове като минимодел, както и за интересите на самия капитал – утопии и антиутопии – и има ли път назад – целия обзор на доц. Григор Сарийски можете да чуете от звуковия файл.
Споменът за три изключителни личности от рода на д-р Мона Каушик застават в центъра на ефирната среща в "Семейно радио". Фолклорист, културолог, писател и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", Мона се ражда в брахманско семейство в Индия, което свързва по съдбовен начин живота си с България. Баща ѝ проф. Рам Кришна Каушик остава завинаги..
Възрастните хора и достойната грижа за тях – от законодателните разпоредби и медицинския протокол до социалния ангажимент – темата коментира в Lege Artis д-р Мила Петрова , председател на УС на Българската асоциация по медицинска онкология. По думите на д-р Петрова по отношение на палеативните грижи за пациенти със солидни тумори страната ни..
Младите медици, които организираха националните протести под надслов "Бъдеще в България", не са доволни от предложените промени на управляващите по повод исканията им за достойно заплащане, по-добри условия на труд и повече възможности за специализации. Едно от предложенията, с които протестиращите са съгласни, е за допълнително заплащане на..
В днешните "Минути на редактора" насочваме вниманието към едно ценно и навременно издание, което се обръща към най-младите читатели с откровен и разбираем език. Книгата се казва "За птичките и пчеличките – интимните части под лупа" и има за цел да отговори на важни въпроси, които вълнуват подрастващите. Повече за книгата сподели Мария Чунчев а от..
Случвало ли ви се е да прочетете новина и да се запитате дали е написана от човек или от изкуствен интелект? Не става въпрос само за автоматично препечатване на един и същи текст в различни медии, а за съдържание, което е създадено, илюстрирано и дори проверено от ИИ. Понякога алгоритъмът преценява и точно кой е най-подходящият читател за дадена..
"Хора сме, а не пропаганда" – в навечерието на София Прайд и по време на София Прайд Филм Фест с адвокат Деница Любенова разговаряме за правата на ЛГБТИ..
Галеристката и куратор Веселина Сариева, създател на Пловдивската галерия Sarieva и на частната колекция със съвременно българско изкуство с DOT..
Да оценяваш работата на колеги, при условие че изкуството винаги се оценява субективно, е отговорност, смята актрисата Ели Скорчева, която беше председател..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg