"Лястовичката", опера в три действия от Джакомо Пучини

Либрето: Джузепе Адами. Основата на либретото е текст на австрийските либретисти Алфред Вилнер и Хайнц Райхерт.
Световна премиера: 27 март, 1917 г. В операта в Монте Карло. В Италия е представена на 2 юни 1917 г. в Театър Комунале, Болоня.

Действащи лица:
• Магда, сопран
• Руджеро, тенор
• Лизет, сопран
• Прюние, тенор
• Рамбалдо, баритон – закрилник на Магда
• Бианка, сопран
• Сузи, мецосопран
• Перишо, бас-баритон
• Кребийон, бас-баритон
• Гобин, тенор
• Адолф, тенор
• Рабоние, баритон

Първо действие
Магда посреща гости в своя салон в дома на нейния покровител банкера Рамбалдо. Поетът Прюние обсъжда с гостите своето разбиране за любовта – сантиментално и романтично. Присъстващите дами му се присмиват и само Магда го подкрепя. Прюние започва да пее своята последна песен за Дорета, която отхвърля ухажването на богат поклонник, защото цени истинската любов. Той прекъсва песента, но Магда я продължава с романтичен завършек за любов между Дорета и студент. (Il bel sogno di Doretta). Гостите са във възторг от това изпълнение, но приятелките на Магда ѝ се присмиват за нейния идеализъм. Рамбалдо се намесва в разговора и демонстративно подарява на Магда перлена огърлица. Магда я приема, но настоява на своите романтични възгледи. Влиза Лизет и съобщава за пристигането на един млад мъж от провинция, който иска да се види с Рамбалдо. Магда се съгласява той да влезе и Рамбалдо нарежда да го поканят.
Магда остава сама със своите приятелки. Те хвалят щедростта на Рамбалдо. Но за Магда парите не са всичко. Тя разказва, как като съвсем младо момиче е танцувала в балната зала на ресторанта „Булие“. Там за първи път се е влюбила в един младеж, но от тогава никога повече не го е срещала (Ore dolce e divine).
Приятелките са разочаровани от края на историята и я предлагат на Прюние като тема за стихотворение. Беседата се отклонява на тема хиромантия и Прюние демонстрира своите умения. Той гледа на ръка на Магда и казва, че тя, като лястовичка, мечтае да отлети към слънцето и щастието (Forse come la rondine).
Лизет въвежда Руджеро. Той носи за Рамбалдо писмо от баща си, който е стар приятел на банкера. Магда от пръв поглед харесва младежа. Той е съвсем различен от хората, които я обкръжават. Гостите започват да обсъждат, къде е най-добре Руджеро да прекара първата си вечер в Париж, и решават заедно с него да отидат в ресторант „Булие“ (Parigi e la citta dei desideri).
Отначало Магда смята да остане вкъщи и казва на Лизет, че тя е свободна и може да прекара вечерта, както пожелае. После се замисля за предсказанието на Прюние и решава да ги последва. Излиза, за да се преоблече.
Прюние се връща, за да заведе Лизет в „Булие“. Лизета се облича, взема шапката на Магда, и те излизат. Появява се Магда, дегизирана като гризетка. Пеейки песента за Дорета тя тръгва към „Булие“ с желание за приключение.

Второ действие
Ресторант Булие
Ресторантът е пълен със студенти, художници, гризетки и цветарки. Те флиртуват, пеят и танцуват. Влиза Руджеро, той е смутен от фриволната атмосфера и бърза да седне на по-отдалечена маса. Появява се Магда, тя забелязва самотния Руджеро. Отклонявайки закачките на пийналите младежи тя тръгва към неговата маса. Извинява се на Руджеро и казва, че иска да се откъсне от своите поклонници. Руджеро ѝ предлага да остане на неговата маса, той не разпознава дегизираната Магда. Те разговарят, Руджеро е очарован от скромното и възпитаното поведение на Магда, кани я на танц. Докато Магда и Руджеро танцуват в ресторанта влизат Лизет и Прюние. Те се препират, защото Прюние иска Лизет да се държи като дама. След завършването на валса Магда и Руджеро се връщат на масата си, валсът напомня на Магда за първото ѝ любовно увлечение. Руджеро пита Магда за името ѝ, тя се представя като Полет. Прюние и Лизет минават покрай тях и Лизет разпознава Магда. Магда прави знак на Прюние да не я издават и той убеждава Лизет, че се е припознала. За да бъде по-убедителен, той представя Лизет на Магда. Лизет е объркана от вида на Магда. Двете двойки заедно изпиват тост за любовта.
В ресторанта влиза Рамбалдо и вижда Магда и Руджеро. Прюние забелязва това, нарежда на Лизет да заприказва Руджеро и да го отдалечи от Магда, а сам се опитва да забавлява Рамбалдо. Но Рамбалдо не е настроен да слуша шеги и игнорира Прюние. Той иска от Магда обяснение за нейния външен вид. Тя му казва, че няма какво да добави, към това, което той вижда. Рамбалдо иска тя да тръгне с него. Магда отказва, заявява, че обича Руджеро и съжалява, че причинява болка на Рамбалдо. Рамбалдо излиза, Магда остава сама.
Вече е сутрин. Руджеро се връща в балната зала при Магда. Тя споделя своите страхове за бъдещото. Руджеро я прегръща, те решават да напуснат Париж и да започнат нов живот. Излизат заедно от ресторанта, но Магда се тревожи, че мами Руджеро.

Трето действие
Вила на Лазурния бряг
Минали са няколко месеца от съвместния живот на Магда и Руджеро на Лазурния бряг. Любовната идилия е помрачена само от бедността, в която се намират. Руджеро споделя с Магда мечтата си да има с нея семейство и дете. Той пише писмо на майка си, в което моли за нейна благословия за брак с Магда, а също за помощ с изплащането на дълговете. Магда е трогната, но и разтревожена. Руджеро не знае за нейното минало като метреса на Рамбалдо и тя не е сигурна, дали да му разкаже за това.
Пристигат Прюние и Лизет. Те както винаги се карат и препират. Този път темата е лошото изпълнение на Лизета на сцената на мюзикхол в Ница. Прюние разказва на Магда за неуспешното представяне на Лизет като певица. Лизет е отчаяна, тя иска да се скрие от хорските очи и моли Магда да я вземе обратно като прислужница. Магда се съгласява. Прюние изразява своята изненада, че Магда може да се чувства щастлива далече от Париж и споменава, че нейният покровител би искал Магда да се върне при него. След това Прюние се договаря за прекарването на вечерта с Лизет и напуска вилата.
Идва Руджеро с писмо от майка си. Тя пише, че ще се радва да благослови неговия брак, щом като избраницата му притежава добродетелите, които той ѝ е описал. Магда не може вече да крие от Руджеро истината. Тя му разказва за своето минало, Руджеро е готов да прости всичко. Но Магда казва, че не иска да причинява на неговите родители мъка и никога няма да бъде негова съпруга. Руджеро моли Магда да остане с него, тя решава да го напусне. Магда се връща към предишния си живот с Рамбалдо, Лизет я съпровожда.