Фредерик Шаслен: Един оркестър, това е най-красивият инструмент

„Последният път, когато дирижирах симфония № 3 на Малер, бях впечатлен, докато гледах и слушах соло тромбона от първа част. Мислех си: „Уау, това е може би голямото соло, което всички тромбонисти учат и свирят, и със сигурност най-дългото и най-известно соло в оркестровата литература. И така, защо да не го развием в по-дълго парче?“

Така се раждат вариациите.

Концертът на Фредерик Шаслен със Софийската филхармония е на 7 март. Ще бъдат изпълнени: Волфганг Амадеус Моцарт – Симфония №38 „Пражка“; Рихард Щраус – Четири последни песни за сопран и оркестър със солист Мария Радоева и Фредерик Шаслен – Тема и вариации за тромбон и оркестър върху симфония №3 от Густав Малер със солист Йорген ван Райен.

А как е избрал програмата?

„Ами когато ми оставят свобода, винаги се опитвам да намеря някаква линия. Опитвам се да разчупя наложената представа – увертюра, концерт, симфония. Малко е досадно, нали...

В този концерт много говорим за Малер. За този концерт идеята беше да се включи моята пълна „реконструкция“ на 10-та симфония на Малер заедно с нейните вариации. Забелязахме обаче, че програмата става прекалено дълга. И освен това трябваше един много по-голям оркестър. А в момента с пандемията сме длъжни да правим големи ограничения. Затова реших, че ще се опитам да запазя основната линия Малер, понеже моите вариации са по повод Малер, не точно Малер, а около него.

После си казах – добавям Щраус, те са били като братя, и в последните 4 песни трите последни такта той завършва с трите акорда, с които започва частта от симфонията с мецосопрана. Шаслен запява. Нещо като прощаване с приятеля. И след това Моцарт, защото Моцарт е идолът на Малер. Разказват, че последните думи на Малер, преди да умре, са „миличък мой Моцарт“. Затова във вариациите съм „скрил“ малко от „Сватбата на Фигаро“, което си е същинският Моцарт. Та програмата е Моцарт, Щраус и вариациите около/по Малер. Има си една невидима линия. Обичам да си създавам една такава невидима линия в програмата“.


Това е първата му среща със Софийската филхармония, която той каза, че добре познава, защото е слушал доста записи на състава, преди да дойде в София. Казва, че добре познава и българската душевност, тъй като е работил с две великолепни певици – Соня Йончева и Веселина Кацарова. Със Соня записва първият ѝ самостоятелен диск „Париж, моя любов“, а с Веселина рецитала ѝ с френски арии „Сияйни нощи“.

Харесват му българските гласове – смес от славянска чувствителност, средиземноморска страст и западна изисканост. Сега ще работи с Мария Радоева. Изслушал е записите ѝ в интернет и смята, че има много топъл глас. Има и още по-силна връзка с България, защото желанието му да стане диригент дължи на живеещия във Франция български диригент Владимир Кожухаров, който е изградил в него чувството за ритъм.

В звуковия файл чуйте разговора с Фредерик Шаслен.