Култът към Богинята майка по българските земи от древността до днес – артефакти, храмове и информационна реконструкция.
Една от най-интересните и значими културно-исторически забележителности в Балчик е Храмът на Кибела, открит случайно при започването на строителни дейности на хотел през 2007 г. Това е единственият храм на Богинята майка в източната част на Балканския полуостров.
Кибела е наричана още Великата майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, олицетворявала силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете.
Находките, открити през 2007 година в Балчик, са реставрирани и консервирани и са изложени в Историческия музей в Белия град. Това са повече от десет цели или полузапазени мраморни статуи на Афродита, Пан, Посейдон, Дионис, епиграфски паметници, над 200 монети, глинени лампи и други. Самият храм е обявен за национален паметник на културата.
Темата коментира в “Нашият ден“ Радостина Енчева, археолог и директор на Историческия музей в Балчик.
“Майката като символ не е от вчера, нито от днес. Тя е от праисторията. Въпреки грубоватия ѝ вид в самото начало, но все пак майка е изобразявана, с коремчето, носеща плода. Тя се почита така, но впоследствие в Балчик, в открития храм на Майката на Боговете, имаме изображения на Кибела, седнала на трон и величествена, изобразява се по съвсем друг начин. Иконографията е с тимпанчето, което е до нея винаги. Лъвът е нейното свещено животно.“
Празници и ритуали в Дионисополис
“Главният всенароден празник на Понтийската майка на боговете. Сведения ни дават надписите, които открихме в храма. Един от тях е от III в. пр. Хр., който казва, че празникът е бил честван в града на осмия ден от месец тавреон. Това е пролетен месец. Празникът на Майката на Боговете е бил свързан с пролетното равноденствие.“
Разположение на обектите в Дионисополис
“Засега това е единственият елинистически храм и храм на Понтийската майка на боговете и най-добре запазеният елинистически храм по западния бряг на Черно море. Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни за археологията и изобщо за науката. Отразяват религиозния и обществения живот в Дионисополис. Като разнообразие това е най-голямата група движими паметници, свързани със самия култ на Майката на боговете – Кибела, които са откривани на място в нейния храм. Архитектурата на храма е запазена до 2,40 м. Планът на храма е правоъгълен, запазен е входът и предверието и същинската част, където са извършвани ритуалите.“
Повече за Дионисополис и Храма на Кибела можете да чуете от звуковия файл.
Друго място по нашите земи, на което са засвидетелствани податки за наличие на култа към Богинята майка, е село Оходен, Врачанско.
Находката коментира в “Нашият ден“ Георги Ганецовски, археолог и директор на Регионалния историческия музей във Враца.
“Находките край село Оходен са от период преди 8 хил. години. Мога да кажа, че сме засвидетелствали едни от най-древните податки на култа към Богинята майка (бел. ред.) и то по много интересно послание. Послание, оставено чрез веществени свидетелства от наши много далечно предци. И то в техните погребални обреди. Ние, макар и по обратен ред, както и да я наречем – Богинята майка, Великата богиня майка, дали след това именувана като Кибела, или Деметра, вече няма значение. Символиката къде по-обогатена, къде по-семантично натоварена, си е една и съща.“
“В случая говорим за следните податки: открихме погребение на жена, около 25-годишна, в силно свита поза на една страна. Тя е поставена в овална гробна яма. В общи линии това е посланието на символиката – ние страдаме от този проблем и винаги си задаваме въпроса защо – защо е свита, защо е овална гробната яма. Отговорите идват много бързо. Реално символиката е в това, че дамата е погребана имено в овална яма, която символизира майчината утроба. А свитата поза е позата на бебето в утробата. Посланието е връщането на починалото физическо тяло в утробата на майката земя.“
“Това, което е любопитно, тъй като става въпрос за няколко обредни съоръжения, които бяха открити там. Това е една пряка симбиоза, тъй като намерихме и мъжки скелет на малко по-възрастен индивид, принадлежал към друга антропологическа група, също поставен в овална гробна яма в полусвита поза. Има известна разлика дали е мъж или жена, но посланието е едно и също.“
В неолитното селище в землището на селото през 2004 година археолозите Георги Ганецовски от Врачанския исторически музей и Красимира Лука от Българско археологическо сдружение откриват уникален скелет на жена, на възраст 8100 години, установена чрез въглерод C14 в немска лаборатория.
Това го прави един от най-старите скелети, принадлежащи на културата на първите земеделци в Европа. Интерес буди фактът, че зъбите на тази праисторическа „Тодорка“, както наричат шеговито археолозите скелета, са в отлично състояние. Височината му е 153 см, като е погребан в поза „хокер“ и днес е експониран „in situ“ във Врачанския музей чрез специална блокова отливка и витрина с газ аргон за консервация.
През юни 2010 година екипът на Георги Ганецовски открива скелет на ритуално погребан мъж, част от първата земеделска цивилизация на Стария континент. Кръстен е Христо, на името на жена от екипа. Живял е около 35 години, погребан е в границите на самото неолитно селище и е престоял в земята 8000 години. Намерени са ритуално положени от дясната страна на главата дарове, като кремъчен нож и обърнат с устието надолу сферичен глинен съд, подпиращ главата обърната на изток.
Уникалните експонати отредиха място в Историческия музей в гр. Враца, която се определи като находката край с. Оходен. И не само от местно значение са находките, но това е и принос за световната археология. Неслучайно разкопките са посещавани от чужденци с научна и културна цел.
Археологическите разкопки са гордост за селото. Наскоро археологът Георги Ганецовски направи нови открития. Намерена е работилница за сечива, древен „хладилник“, нефрит, изобразяващ богинята майка. Като допълнителна атракция се извършват се възстановки на древни обичаи при равноденствие.
Повече за находките, свидетелстващи за наличие на култа във Врачанско, можете да чуете от звуковия файл.
Журналистът Георги Тошев представя в Казанлък допълнената биография на Георги Парцалев "Хамлет от град Левски". "Приживе Парцалев е дал много малко интервюта, в които говори за своя живот – казва Георги Тошев – Дали защото е бил недолюбван от официалната власт, дали защото интересът на колегите журналисти не е бил към личното, а към ролите му...
Фестивалът "Срещи на младото европейско кино 2025" се провежда от 19 до 26 юни. Богатата му програма включва: кино, музика, майсторски класове, творчески киноработилници и форум "Кино и училище". Организира се от Арте урбана колектив с подкрепата на Европейския парламент. Артистичният директор на фестивала Еви Карагеоргу казва: "Тази година имаме..
Фестивалът "Камерат", който представя филми за по-тъмната страна на работния живот, започва тази вечер в град Храстник, в Централна Словения, съобщава общественото радио и телевизия на страната. Събитието ще бъде открито с изпълнение на Храстнишкия миньорски оркестър и ще представи 30 филма до неделя. Организаторите на фестивала подбира т..
Ирена Григорова е позната на телевизионната и литературната публика с работата си върху изясняването на българската история от предаванията Преди обед по bTV, Денят започва с Георги Любенов по БНТ и ютюб канала "Прастари времена". Автор е на книгите "Прастари времена", "Мистичните пътеки на България", "Скитник в мрака" и "Мистичните пътеки на България 2"...
Проектът на старозагорския творчески колектив "На улицата" – "Изкуството за защита на Бедечка, Стара Загора" – е единственият български проект сред носителите на наградите за европейско културно наследство Europa Nostra 2025 . За трета поредна година в Стара Загора ще се проведе еко-арт фестивалът "Бедечка фест" под надслов "На зелено 3"...
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Спектакълът "Дон Жуан" на Народния театър в Ниш гостува на първата ни сцена. На 20 юни от 19 часа една от най-противоречивите и вълнуващи фигури в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg