В Добрич почетоха паметта на проф. Иван Сарандев

Година след като напусна този свят големият литературен историк и критик Иван Сарандев, Домът паметник „Йордан Йовков“ в Добрич почете паметта му, за да да възроди всеотдайното дело на  професора.

Неговата монография „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“ е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ за 1986 г. и  с националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2000 г. Професор Сарандев има още една монография, посветена на Йовков – „В света на „Старопланински легенди“. Той изследва творчеството на писателя с вещина и ерудиция, като посвещава голяма част от живота си на тази кауза. За това разказва в „Артефир“ главният музеен уредник на Дом паметник „Йордан Йовков“ в Добрич Кремена Митева.

“Нашето желание е да съхраним паметта дългогодишните връзки на учения с град Добрич и Добруджа. Известно е, че сред разностранните му изследователски интереси особено се открояват неговите трудове за Йордан Йовков, както и поредицата от литературни анкети, между които и анкета с поетесата Дора Габе и книга за нея.  

Тези две имена винаги са се асоциирали с Добруджа. Те неизбежно срещат учения с Добрич и най-вече с Дом-паметник „Йордан Йовков“, тъй като в музея се съхраняват фондове за двамата писатели и са уредени експозициите "Йордан Йовков – мъдрият мълчаливец на българската литература“, “Дора Габе – дъщеря на равнината“.

“Проф. Сарандев е сред специалистите, които преди 40 години консултират тематико-експозиционния план за първата постоянна експозиция, която предстои да бъде открита в тогавашния град Толбухин.“

Повече за личността на проф. Сарандов можете да чуете от разговора в звуковия файл.

Иван Сарандев е роден на 28 февруари 1934 г. в Ямбол, в семейство на тракийски бежанци от Одринска Тракия.

През 1958 г. завършва с пълно отличие специалност „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Като студент се насочва към литературно-изследователска работа. През 1957 г. открива и дешифрира неизвестни спомени на проф. Боян Пенев за Пенчо Славейков, като е единственият стенограф, който разчита стенографския архив на професора. През 1958 г. открива неизвестно издание на „Епически песни“ от Пенчо Славейков.

След дипломирането си, заедно с Владимир Башев, основава в. „Пулс“. От 1960 г. работи в редакцията на в. „Народна младеж“ като литературен консултант. Работи в редакциите на в. „Литературен фронт“, „Народна култура“, а в периода 1972 – 1974 г. е завеждащ отдел „Критика и литературознание“ на издателство „Български писател“.

През 1972 г. получава докторска степен с дисертация на тема „Пенчо Славейков като литературен критик“. От 1974 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН, където оглавява проблемната група „Литературни анкети“, подготвила и издала 40 литературни анкети с известни български писатели. Прави анкети с писателите Емилиян Станев, Дора Габе, Елисавета Багряна и Валери Петров.

През 1988 г. е избран за професор по „История на българската литература между двете световни войни“. В периода 1975 – 2006 г. е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Монографията му „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“ е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ за 1986 г. и националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2000 г.

Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, на Дружеството на филолозите българисти и на Съюза на учените в България.