Фотокнигата на забележителната фотографка Яна Лозева е озаглавена „Басейн Рай“. Интересно е, че в цялата книга не откриваме басейн, а колкото до Рая – колебанията започват още от първите фотографии.
Вярно, че на обложката на книгата има едно щедро народило ябълково дърво, а на първата фотография зад розовото перде на някакъв вход на къща можем да си представим какво ли не, тоест възможно райско място, райско преживяване, райски... ябълки (такива също няма заснети в книгата).
Вярно е също, че думата Рай предизвиква възклицания като „Райско ми е!“, „Като в Рая съм“ и пр. Може да се ориентирате по-натам в страниците на книгата по въвеждащия текст на Зорница Христова, която основателно отбелязва, че „във всеки пейзаж се съдържа разказ за едно пътуване“...
Но какъв е разказът? Къде е Раят? Питате се и разбирате още на следващата страница, че вече сте там. В Рая на детството, в Рая на природата, в Рая на нещата-които-са-истински, в Рая на светлината.
Пътища, къщи, прозорци, кърпа, яйца в найлоново пликче, дете, жени, мъже, галоши, окапали листа на цвете в разрохкана пръст, разсад домат, синя кутия за бижута, цъфнал клон, цъфнало дърво, следобедно слънце в някакво място-не-тук. И тук.
Защото фотокнигата на Яна Лозева успява да ни пренесе в Любимец, което е реалното място, да ни изведе от него, да ни запрати в нашите си такива места, да ни въвлече в друга география – на вътрешния свят, където се пази частица от Рая – независимо дали вън и вътре съвпадат. И ако се запитате накрая „Това ли е Раят?“, ще отговоря, че по-интересният въпрос е за басейна. А отговорът е в интервюто.
Чуйте Яна Лозева.
Влизайки в затъмнената зала на галерията, не знаем какво точно да очакваме, нито какво точно ще видим. Стените са покрити с найлони, а в залата сме посрещнати от леко страховити звуци. Вътре в пространството виждаме редица от провесени обекти, наподобяващи одрани животни… Изложбата "Всичко, което остава" на Биляна Токмакчиева (куратор Гергана..
Две големи мраморни статуи, които археолозите откриваха буквално пред очите ни, предавайки на живо от мястото на събитието – Хераклея Синтика – станаха символ на археологическите находки през изминалата година и успяха да заинтригуват дори световните медии. Други не по-малко ценни открития също се бориха за внимание и всички специалисти заедно..
Приказна работа – костюми, пеене, танци. Един свят, в който можеш да бъдеш всеки друг, но не и себе си. А може би тъкмо ти, твоето себе си, зарежда с енергията си този свят, разкрил се пред зрителите на сцената или на екрана. И Параскева Джукелова мечтае точно за това още от трети клас – за тайнството на актьорската професия. Запленена от магията на..
В епизод 574 "Трамвай по желание" представя на своята публика книгата на големия актьор Ицко Финци "Пет пиеси, разказани от актьор". Необичайното четиво е представено в студиото на "Трамвая" от театралния режисьор Минчо Събев и театралния художник Чавдар Гюзелев. Но ето как самият Ицко обяснява поредното си ново начинание: "Какво значи това ли?..
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо..
Драматичният театър "Борис Луканов" в Ловеч гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Зимните навици на зайците" от Станислав..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg