Човешката памет – къде в мозъка се формира и как учените са разбрали това? Как емоциите влияят върху нея?
В Световния ден на мозъка младият учен и комуникатор на науката Богомил Пешев разказва повече в "Нашият ден".
"Болногледач в психиатрия“ – може би звучи като завръзка в сюжета на касов американски филм, но става въпрос за Александровска болница в София и за младия биолог Богомил Пешев. Той иска да продължи да се развива в областта на невробиологията, за да открие как точно се появяват в мозъка ни тежките и засега нелечими психиатрични състояния и как бихме могли да им повлияем.
За момента Богомил е въоръжен не с микроскоп или някаква модерна апаратура за изследване на мозъка, а най-вече с много ентусиазъм, с желанието да облекчи пациентите от отделението в тяхното ежедневие и със знанието, че зад човешкото страдание стоят сложни процеси в черепната ни кутия.
Процесите в мозъка наистина трябва да са много сложни, щом една наука не стига, за да ги разгадае – с това се занимават невронауките, обединяващи невролози, психиатри, биолози, психолози, химици, компютърни инженери – няма друг орган в човешкото тяло, който да изисква вниманието на толкова различни специалисти и за който, въпреки напредъка на науката, да знаем толкова малко.
Все пак, знанието ни в последните години нарасна значително благодарение най-вече на прогреса в изследователските методи. А Богомил има специален интерес към паметта и връзката ѝ с емоциите.
Къде точно в мозъка се формира паметта и как науката е стигнала да този извод – така започва разговорът с Богомил Пешев.
Чуйте повече в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg