Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Мишел Израел

Ваксини, мрежи и невежи

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В народопсихологията на българина сякаш са заложени страхове, мнителност, отрицание на постиженията на модерната цивилизация. 5G мрежите, например, тревожат обществото почти колкото ваксините. За изграждането на т.нар. "5G мрежа" в областта на комуникациите и евентуалното отражение върху човешкото здраве, за значението на ваксините в човешката история, за ролята на социалните мрежи и за страховете – коментар в "За здравето" прави проф. Мишел Израел от Националния център по обществено здраве и анализи и преподавател в Плевенския медицински университет.

"Не мисля, че основно са страхове. Мисля, че българският инат тука има място, защото е пословичен. Обаче, откакто се занимаваме с антиваксерските настроения, проблемът 5G почти умря – няма такъв въпрос, той беше потиснат от коронавируса и неговите последствия. Covid потисна и новините, и душите."

Как ваксините промениха света

"Става въпрос за здраве. Нужни са елементарни знания в областта на медицината – така са унищожени болестите – голяма част от тях не съществуват само благодарение на ваксинациите (едра шарка, полиомиелит, морбили), опасни за живота на децата. Но не сме само ние неверниците. Да не забравяме Галилей, Коперник и останалите. Всяка иновация в света в началото е приемана с отрицателно отношение от страна на власти, народ и т.н." 

Социалните мрежи

"Възможността да контактуваш със всички в социалните мрежи води до страхове. В социалните мрежи хората с ниско самочувствие, недостатъчно образование и т.н. се развихрят. Това е тяхното място, където те могат да управляват, да създават групи, да разговарят, да съветват (тук-таме прочетено) – от боба и джоджена до вируса..."

Има ли основание за страх по отношение на мрежите

"Съществуването на 5G все още е под въпрос, защото такава мрежа няма изградена и тя не действа. Всъщност доста агресивно операторите по света, не само у нас, се опитаха да наложат бързото въвеждане на 5G, на което реагираха и хората, и здравните власти, и ние, като Национален център по обществено здраве. Защото не може да се въвежда нова технология без изследване за възможните здравни ефекти. Съответно това доведе до малко забавяне, може би Covid помогна да намалее тази агресия. Но в действителност в нашата страна такава мрежа няма. Така е в повечето страни в света. Има само изпитания върху 5G мрежата – и то не на честотите, на които тя би трябвало да излъчва. 

Когато някои оператори у нас обявиха, че 5G е едва ли не изградена, това бяха още чисти реклами (лъжливи), не бяха отпуснати честотите от Комисията по регулиране на съобщенията. Първата честота, която се отпусна, е 3.6 GHz, но тя не е честота за 5G, тя е близка до честотите, които използва 4G – сегашната мрежа. Честотите, на които 5G трябва да излъчва, са от 26 GHz нагоре. Само тогава може да се постигне съответната скорост, брой потребители и т.н. Изведнъж се оказва и, че самите уреди, които ние ще използваме, като телефони, да ги наречем (това вече не са телефони, а уред за всичко), са доста скъпи – вече са пуснати на пазара, но никой не ги купува, няма потребител. 

През това време обаче международните акъли в областта на технологиите вече говорят за 6G! Никой не знае какво е 6G, но самият факт, че се говори за следващ етап, показва, че 5G бива като че прескачана – нито честотите са продадени, нито са изградени мрежите и т.н. За съжаление в момента операторите изграждат мрежа – без контрол и без регулация, за съжаление. Още при обсъждането на проблемите с изграждането на 5G мрежата Комисията по регулиране на съобщенията, заедно с Министерството на съобщенията, организираха една среща в НДК, в която директно обявиха какви промени ще направят в Закона за устройство на територията (ЗУТ) един член 151, който почти премахва контрола при въвеждането на новите системи. Предизвика жестока реакция от наша страна, защото те си освободиха регулацията, за да им излезе мрежата по-евтино. Хората имат основание да се страхуват и да се оплакват. Агресията на операторите беше доста сериозна."

Антените – има ли опасност

"Не. Антените са малки, маломощни, близо до дома, както рутерите. На 10-20 см разстояние вече лъчение няма. Общата средна мощност, с която излъчват, ще бъде подобна на сегашната. 5G антените излъчват само ако потребителят ги потърси."

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Купи книга, дари надежда"- събира средства за училище в Русаля

Благотворителният базар "Купи книга, дари надежда" ще бъде проведен днес, между 10:00 и 17:00 ч ., в централното фоайе на Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Събитието се организира от Студентския съвет при Алма матер, а събраните средства ще бъдат дарени на училище за деца в неравностойно положение в търновското село..

обновено на 04.04.25 в 10:05
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35