Големият български поет, доайенът на изящното слово Иван Теофилов празнува своя 90-годишен юбилей! Честит да е!
Сред многото честитки в специалния брой на „Литературен вестник“, посветен на него, ето какво е написал поетът и журналист Марин Бодаков:
„Днес, десетилетия по-късно, си давам сметка каква вътрешна работа е коствала на Иван Теофилов тази великодушна представа за Човека. И как тоталитарното управление не е имало мощта да угаси копнежа му по благородство. Чрез стихотворенията той е култивирал самия себе си, превръщал е мизерията на епохата в лично величие. В антична светлина, в която всички неща проявяват търпимост помежду си, а Човекът иска да се самоусъвършенства съобразно своите норми и идеали. Защото това е поезия на културата, високата култура, превърната вече в безусловна органика. И щастливо сливане между история и география.“
А поетът Иван Теофилов казва: "С възрастта човек натрупва все повече минало, на което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (свестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор";
„Животът ми мина в очакване да се случи нещо нормално в тази страна, но всичко се върши чудовищно безпардонно и сякаш напук, като че ли злото е най-желано, немилостиво насаждано и едва ли не превърнато в идол“,
Иван Теофилов, този аристократ на духа, продължава да радва читателите си със своето творческо дълголетие и нестихваща вяра в словото.
Чуйте в негово изпълнение стихотворението му „В ателието“, посветено на художника Енчо Пиронков, както и интервю на Силвия Чолева по повод юбилея.
Иван Теофилов е роден в Пловдив на 24 март 1931 г. Завършва гимназия в Пловдив (1949) и актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в София (1955). През 1955–1961 е драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Русе, Бургас. През 1959 специализира в Чехословакия. Драматург в Централния куклен театър (1962–1978); редактор в издателство „Народна култура“ (1978–1991) и в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“ (1984–1991), където благодарение на него дебютират мнозина талантливи млади поети от поколението на 80-те години; издател и главен редактор на сп. „Сезон“ (1998–2003); секретар (1994–1996) и председател на Сдружението на българските писатели (1996–2000).
Творчески дебют – пиесата „Чума“ (1957), а първото стихотворение – „Деца на света“, излиза през 1961 в сп. „Родна реч“. Ранни стихове и първа поетическа книга – „Небето и всички звезди“ (1963).
Иван Теофилов е автор на пиеси за драматичен театър („Чума“, „Къщата на сенките“, 1958; „Как завърши денят“, 1960; „Поетът и планината“, 1964), с постъпването си в Централния куклен театър открива възможностите на кукленото театрално изкуство. Автор е на 13 куклени пиеси, повечето от които поставя сам; играни са в почти всички европейски страни, в Африка и Индия („Хитрушко“, 1962; „Часовникарят“, 1964; „Крали Марко“, 1967; „Стихове и кукли“, 1967; „Рицарят на черния замък“, 1968; „Малкият принц“, 1972; „Декамерон’ 72“, 1972; „Алената царица“, 1973; „Оле, затвори очички“, 1974; „Историята на храбрия войник“, 1975; „Цветният човек“, 1977; „Индже войвода“, 1978; „Котаракът в чизми“, 1980). Пиеси на Теофилов са представяни на Кралските тържества в Единбург (Великобритания, 1969), на Фестивала на авангардните изкуства във Виена (1972), както и на турнета из повечето европейски страни, Африка, Индия и Япония.
Иван Теофилов е известен и с множество поетически преводи от руски език – на творби от И. Бунин, И. Северянин, Н. Гумильов, А. Бели, И. Аненски, Й. Бродски, Вл. Висоцки и др.
Автор е и на две книги за деца и на три есеистични книги.
Носител е на Специалната награда на Международния съюз на дейците на кукленото изкуство (УНИМА) за пиесата си „Часовникарят“ (1964); на Първа награда за драматургия и режисура на Националния преглед на куклените театри за „Крали Марко“ (1967); на националните литературни награди П. К. Яворов (1998), Хр. Г. Данов (2004 и 2013) и Иван Николов (1998); на наградата на Съюза на преводачите в България за „Избрани стихотворения“ от И. Бунин (1979); на Златния знак на Съюза на преводачите (1986) и на наградата Солоон, Пловдив (1996) – и двете за цялостно преводаческо творчество; Орфеев венец, Пловдив (2013); Аполон Таксофорос (2016, на фестивала на изкуствата Аполония); Голямата награда за литература на Софийския университет (2016) и др. През 1996 получава почетния знак на гр. Пловдив – I степен, през 1997 – награда на Министерство на културата за принос в българската култура. През 2011 отказва ордена Стара планина – с мотива, че държи на своята маргиналност спрямо властта, и убеждението, че „съчетанието художник – власт е противоестествено и гибелно за твореца“.
Съставител на „Антология на българския символизъм“ (1995).
Негови драматургични и поетически произведения са превеждани на повече от 20 езика – англ., араб., исп., ит., нем., пол., сърбохърв., укр., унг., фр., чеш., яп. и др.
Псевд.: Иван Свежин
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg