Големият български поет, доайенът на изящното слово Иван Теофилов празнува своя 90-годишен юбилей! Честит да е!
Сред многото честитки в специалния брой на „Литературен вестник“, посветен на него, ето какво е написал поетът и журналист Марин Бодаков:
„Днес, десетилетия по-късно, си давам сметка каква вътрешна работа е коствала на Иван Теофилов тази великодушна представа за Човека. И как тоталитарното управление не е имало мощта да угаси копнежа му по благородство. Чрез стихотворенията той е култивирал самия себе си, превръщал е мизерията на епохата в лично величие. В антична светлина, в която всички неща проявяват търпимост помежду си, а Човекът иска да се самоусъвършенства съобразно своите норми и идеали. Защото това е поезия на културата, високата култура, превърната вече в безусловна органика. И щастливо сливане между история и география.“
А поетът Иван Теофилов казва: "С възрастта човек натрупва все повече минало, на което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (свестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор";
„Животът ми мина в очакване да се случи нещо нормално в тази страна, но всичко се върши чудовищно безпардонно и сякаш напук, като че ли злото е най-желано, немилостиво насаждано и едва ли не превърнато в идол“,
Иван Теофилов, този аристократ на духа, продължава да радва читателите си със своето творческо дълголетие и нестихваща вяра в словото.
Чуйте в негово изпълнение стихотворението му „В ателието“, посветено на художника Енчо Пиронков, както и интервю на Силвия Чолева по повод юбилея.
Иван Теофилов е роден в Пловдив на 24 март 1931 г. Завършва гимназия в Пловдив (1949) и актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в София (1955). През 1955–1961 е драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Русе, Бургас. През 1959 специализира в Чехословакия. Драматург в Централния куклен театър (1962–1978); редактор в издателство „Народна култура“ (1978–1991) и в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“ (1984–1991), където благодарение на него дебютират мнозина талантливи млади поети от поколението на 80-те години; издател и главен редактор на сп. „Сезон“ (1998–2003); секретар (1994–1996) и председател на Сдружението на българските писатели (1996–2000).
Творчески дебют – пиесата „Чума“ (1957), а първото стихотворение – „Деца на света“, излиза през 1961 в сп. „Родна реч“. Ранни стихове и първа поетическа книга – „Небето и всички звезди“ (1963).
Иван Теофилов е автор на пиеси за драматичен театър („Чума“, „Къщата на сенките“, 1958; „Как завърши денят“, 1960; „Поетът и планината“, 1964), с постъпването си в Централния куклен театър открива възможностите на кукленото театрално изкуство. Автор е на 13 куклени пиеси, повечето от които поставя сам; играни са в почти всички европейски страни, в Африка и Индия („Хитрушко“, 1962; „Часовникарят“, 1964; „Крали Марко“, 1967; „Стихове и кукли“, 1967; „Рицарят на черния замък“, 1968; „Малкият принц“, 1972; „Декамерон’ 72“, 1972; „Алената царица“, 1973; „Оле, затвори очички“, 1974; „Историята на храбрия войник“, 1975; „Цветният човек“, 1977; „Индже войвода“, 1978; „Котаракът в чизми“, 1980). Пиеси на Теофилов са представяни на Кралските тържества в Единбург (Великобритания, 1969), на Фестивала на авангардните изкуства във Виена (1972), както и на турнета из повечето европейски страни, Африка, Индия и Япония.
Иван Теофилов е известен и с множество поетически преводи от руски език – на творби от И. Бунин, И. Северянин, Н. Гумильов, А. Бели, И. Аненски, Й. Бродски, Вл. Висоцки и др.
Автор е и на две книги за деца и на три есеистични книги.
Носител е на Специалната награда на Международния съюз на дейците на кукленото изкуство (УНИМА) за пиесата си „Часовникарят“ (1964); на Първа награда за драматургия и режисура на Националния преглед на куклените театри за „Крали Марко“ (1967); на националните литературни награди П. К. Яворов (1998), Хр. Г. Данов (2004 и 2013) и Иван Николов (1998); на наградата на Съюза на преводачите в България за „Избрани стихотворения“ от И. Бунин (1979); на Златния знак на Съюза на преводачите (1986) и на наградата Солоон, Пловдив (1996) – и двете за цялостно преводаческо творчество; Орфеев венец, Пловдив (2013); Аполон Таксофорос (2016, на фестивала на изкуствата Аполония); Голямата награда за литература на Софийския университет (2016) и др. През 1996 получава почетния знак на гр. Пловдив – I степен, през 1997 – награда на Министерство на културата за принос в българската култура. През 2011 отказва ордена Стара планина – с мотива, че държи на своята маргиналност спрямо властта, и убеждението, че „съчетанието художник – власт е противоестествено и гибелно за твореца“.
Съставител на „Антология на българския символизъм“ (1995).
Негови драматургични и поетически произведения са превеждани на повече от 20 езика – англ., араб., исп., ит., нем., пол., сърбохърв., укр., унг., фр., чеш., яп. и др.
Псевд.: Иван Свежин
Книгата на Беатриче Алеманя "Идеален ден за нищоправене" е спечелила наградата "Ландерно" за най-добра книга на годината (Франция, 2017), също и Голямата награда на Музея на илюстрацията (Мулен, Франция, 2017), Златен медал на The Original Art exhibition of the Society of illustrators (САЩ 2017). Тя е сред десетте най-добри книги за годината от "Ню..
"Разправят, царю честити..." – така започват голяма част от историите, с които най-известната разказвачка в света отлага смъртната си присъда в продължение на 1001 нощи. Да се анализира цикълът "Хиляда и една нощ" предполага да се създаде произведение, не по-кратко от самата "Хиляда и една нощ". Част от историите в сборника са доста различни от..
Изложбата "През времето" в залите на Националната галерия – "Квадрат 500" е посветена на 90-годишнината на проф. Валентин Старчев. Макар и с ретроспективен характер, експозицията представя само част от внушителното и многопластово творчество на един от най-емблематичните и влиятелни български скулптори. Внимателната селекция от произведения..
Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в Сите ентернасионал дез ар в Париж (Cite international des arts) след спечелен конкурс на СБХ. Ето какво пише галеристката Вихра Пешева за работите на Гергана Минкова: "Освен че рисува,..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов. Музеят се намира родния град на Башо Ига, префектура Мие. Хиляди поети от цял свят взимат участие в най-стария световен хайку конкурс. Тази година се състоя 79-ото му издание. С председател на..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg