Биологичното разнообразие у нас – стратегия и застрашени видове

Как се справяме с целите, поставени от Европейската стратегия за биологично разнообразие? Колко и какви са защитените зони на територията на България? Какво е състоянието на защитените местообитания и видове?

Темата коментира доц. Борис Николов, ръководител на Българската орнитологическа централа към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН:

“Такава стратегия в момента, въз основа на европейската, се разработва и на национално ниво. Нашият институт взе участие в нейното разписване. Самата стратегия си постави едни доста амбициозни цели. Надявам се поне в голямата си част да успее, тъй като няма да е никак лесно. Основната ѝ цел е да допринесе за спиране на загубата на биологично разнообразие, както и да мотивира неговото опазване и подобряване. Един от основните факти, на които тя стъпва, е, че през последните 40 години популациите на много видове по света намаляват с около 60%. 1 млн. вида са заплашени от изчезване. Самата стратегия разписва три национални приоритета и десет цели.“

Ще се справим ли със задачите

“Опитваме се да бъдем реалисти. Надявам се поне в основната си част резултатите да покрият очакванията.

Нашата страна е една от най-богатите по отношение на биоразнообразието в цяла Европа. На практика се нареждаме на трето или четвърто място след няколко големи страни като Франция, Италия, които са разположени в южната част на континента. Те също имат доста богато биологично разнообразие, но са много по-големи като площ.

У нас защитени територии са шест типа и се регламентират от Закона за защитените територии. Това се резервати, които са най-строгите защитени територии, 55 са на брой в нашата страна. “Натура 2000“, която всъщност е Националната екологична мрежа, заема 34% от територията на страната и тя всъщност включва огромна част от защитените територии, които са регламентирани в закона. Освен резервати има и национални паркове, те са три и са най-големите по площ и са с доста строг режим. Има много природни забележителности. Тук спадат различни пещери, водопади, характерни елементи на неживата природа. Поддържани резервати, които са 35. 11 природни парка и 601 защитени местности. Те също са малко. Като могат да служат както за защита на конкретни находища на растения, животни и т.н., могат да включват и елементи на неживата природа, характерни ландшафти.“

Състоянието на защитените местообитания

“Някои са в много по-лошо състояние от други. Имаме негативни и положителни примери в последните години. Не правим изключение в световните тенденции на влиянието на човека върху природата. Основният негативен фактор е промяната на местообитанието. Непрекъснато следим новини за урбанизиране на терени – било то по крайбрежието или по високите ни планини.

Може да е свързано с изсичане на стари гори или с неподходящо разполагане на ветроенергийни мощности т.нар. "зелена енергия". Може да е свързано с бракониерство, използване на отрови, което е незаконно, но продължава да се практикува на места. Друг важен фактор, който набира скорост в последните години, е въвеждането на чужди видове. Като тези с най-негативно влияние от тях се наричат инвазивни. Има много примери както сред растенията, така и сред животните. Животни, навлезли най-вече благодарение на човека от други части на света, които изместват местни видове.“

Най-застрашените видове и екосистеми на територията на България

“Има много такива. Последното издание на Червената книга много ясно показва застрашени местообитания, различни растения и животни. Например Западнопонтийските петрофитни степи, от растенията ендемични, реликтни видове, които имат буквално точкови находища. Много планински видове са такива, например Пиринският мак, Многоспорестата теменуга. От животните можем да споменем риса, животно, което е било изчезнало до 40-те г. Но в последните години има индикации за животни, които по естествен път навлизат обратно от съседните страни.“

През 2020 г. инициатива за опазването на старите гори в България спечели голямата награда на публиката в конкурса „Натура 2000“, организиран от Европейската комисия. Отличието е признание за добре свършената работа от страна на природозащитните организации WWF Bulgaria, Асоциация на Парковете в България, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ. И на Министерство на земеделието и храните и Изпълнителна агенция по горите от страна на държавата.

Наградата коментира Симеон Арангелов, част от екипа на Асоциация на парковете в България и Сдружение за дива природа “БАЛКАНИ“.

“Ние в партньорство с държавните институции успяхме да се преборим и да обявим гори във фаза на старост, това са най-хубавите и най-ценните гори в България, за защитени, да не се провежда сеч в тях, а да се опазват като важни за биологичното разнообразие.“

Площ на защитените гори

“Към момента вече са 112 хил. хектара, което е 1 млн. и 120 хил. декара, 10% от всички горски местообитания в “Натура 2000“ в България.“

Защо е важно да ги запазим

“Функцията, която изпълняват старите гори, е много важна. Една млада гора не може да предостави подходящи местообитания за много видове, като например трипръстия кълвач, белогръдия кълвач, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка, глухар и много други. Често се чува, че като компенсация за изсичането на стара гора ще бъдат насадени компенсаторно дръвчета на друго място, това не може да компенсира старата гора. Голямата част от застрашени видове животни са намалели драстично точно поради липсата на стари гори.“

Всички стари гори ли обхваща инициативата

“Не всички, предимно държавни гори. Към момента на получаване на наградата горите във фаза на старост бяха 109 хил. хектара, но след одобряването на най-новата зона от “Натура 2000“ – “Ниска Рила“, включиха горите в още 11 стопанства в подножието на Рила и цифрата нарасна с още 3 хил. хектара. Продължаваме да работим в насока обявяване на общинските гори.“

Преди няколко години се заговори за историческото завръщане на зубрите, европейските бизони, в Родопите.

Кога е живял тук този вид, кога е изчезнал и как се е появил отново?

Темата коментира  Христо Христов от фондация Rewilding Rhodopes в “Нашият ден“

“Става въпрос за зубъра, европейския бизон, той е роднина на американския бизон и се е срещал в Европа в древността. Сведения за обитаване на Балканите има на юг от Дунав от преди 800 години.“

Нова поява

“Историята на европейския бизон е трагична, както е и на елена лопатар, и на други животни. В резултат на различни въздействия, основно на човека, зубърът изчезва от дивата природа като цяло. Последно изчезва в Полша и то не преди 800 години, а по време на Първата световна война. Остават само екземпляри в зоопаркове и в заградени природни паркове, откъдето хората започват да ги размножават и се започва една доста сериозна битка за възстановяването, макар и от малко екземпляри. Първо започва в Полша, откъдето е изчезнал, а постепенно и в други страни. Мисля, че ние сме петата държава в света, в която започва опитът за връщането му в дивата природа.“

“Зубри е имало още по време на комунизма в гората между Исперих и Разград в голямо заградено пространство с цел лов на по-влиятелните хора, като Тодор Живков, Чаушеску и др. И до момента зубри има в тази ограда. Но в Източните Родопи за първи път се прави пускане на свобода в дивата природа – адаптация и възстановяване на вида.“

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.