Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Деляна Манева и паяжините, в които ни оплита дебютният ѝ роман „Шестият пръст“

Снимка: ciela.bg

„Достатъчно е да живеем и ще видим, че всеки ще има някаква болка, някаква травма“, казва Деляна Манева и продължава: „Не можем да се спасим от тези неща, защото дори да тръгнем по такъв европейски начин да ги психоанализираме, те пак ще останат част от нас. И не можем да ги забравим, и не трябва да ги забравяме“.

Деляна Манева е позната като художник в Киноцентъра, режисьор, сценарист и преподавател. Автор на номинираната за критически текст на наградите „Икар“ 2014 книга „Предизвиканото тяло“. Носител е и на националната награда за драматургия на името на Иван Радоев в съавторство с Алек Попов. Може би всичко това обяснява защо дебютният ѝ роман „Шестият пръст“ предизвика голям интерес – у литературните критици, писателите и най-вече у читателите. Той разказва за16-годишния Павел Роглев, който от малък живее в Германия и по всичко изглежда, че го очаква блестящо бъдеще. Но за да се отворят напълно всички врати на „Европа-та“ за него, той трябва само да се срещне с биологичния си баща, когото не помни някога да е срещал, и да уредят една чиста формалност – отказ от родителски права.

Книгата на Манева говори за сблъсъка и единството, за близката и далечна среща с реалността, в чиято паяжина се преплитат достойнство, но и унижение, презрение, но и съчувствието, любов, но и смърт. А най-доброто, което човек може да направи в комуникацията си с тази реалност, е да я гледа честно в очи.

Неслучайно за противопоставянето на чуждото и родното, Деляна Манева казва: „Всеки избира за себе си, но ако сме избрали да останем тук, все пак трябва да имаме някаква мотивация, да виждаме лошите неща, обаче да виждаме и хубавите, защото, ако видим само лошите, това не е такава стъпка да вървим напред, трябва да сме честни в тези неща“.

Авторката на „Шестият пръст“ смята литературата за една много условна медия, която предполага голяма свобода на въображението, а докато изгражда историята в дебютния си роман открива, че писането е колкото съзнателен процес, толкова и безсъзнателен, и това и харесва.

Ако търсите мнение за книгата, което да ви мотивира да я прочетете, можете да откриете не един или два хвалебствени коментара: „кратка, ритмична, осмислена и отлежала творба, която възвестява появата на нов талант на литературната сцена“; „изящен и дълбок роман в духа на творбите на Мирослав Пенков“; или както казва Радослав Парушев, „зад забавната лекота на „Шестият пръст“ стои сериозен писателски труд“.

Ако пък искате да чуете какво казва самата авторка за романа, чуйте звуковия файл. В него тя говори за корените, които не можем да изтръгнем, за сблъсъка с действителността и за възможностите, които колкото ни окриляват, толкова и ни възпират.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Българския културен институт в Рим – домът на Борис Христов

България в Рим

На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още..

публикувано на 26.10.25 в 08:45
Покана за събитието

Филм по разказ на Алек Попов

В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..

публикувано на 25.10.25 в 16:20
Нела Рачевиц – директор на музея, и кураторът на изложбата Красимир Илиев

100 години от рождението на Борис Димовски

На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..

публикувано на 25.10.25 в 15:25
Достена Лаверн

Достена Лаверн: Картините са сгъстено време

Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..

публикувано на 25.10.25 в 14:44

Борис Димовски – 100 години от рождението

С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..

публикувано на 25.10.25 в 13:05