Големият немски езиковед романист посвещава изследванията си на румънския език и диалектите му. В хода на работата си разбира, че, за да обхване процесите в румънския, задължително трябва да познава албанския и българския – двата езика от балканския езиков съюз, които силно влияят върху оформянето му. Така Вайганд се среща с езика ни и добросъвестно и методично го изучава иопознава с диалектното му богатство. Нещо повече, навлизайки в дълбочина в диалектите, той проучва и етнографията на местното население и така установява българската принадлежност на преобладаващото население на областта Македония, към която Сърбия и Гърция проявяват претенции.
„Аз наричам българи главната маса на жителите в Македония, а не сърби, защото те сами се наричат тъй и защото техният език е български диалект“, пише проф. Вайганд в книгата си „Аромъните“, издадена през 1894 г. в Лайпциг. Така, воден от научната си и човешка добросъвестност, Густав Вайганд се застъпва за жителите на областта Македония, подложени на насилие и политически натиск. За това е разговорът с доц. Мая Александрова от Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание на Софийския университет, авторка на изследването „Густав Вайганд и балканското езикознание“. Смисълът от това припомняне на името и делото на един голям учен и ясно заявената му позиция по отношение на българската принадлежност на населението на областта Македония и говора, обичаите и фолклора му, е да не се забравя, че науката е сериозно, безпристрастно и независимо от политиката занимание и не търпи манипулации и неистини.
"Винаги е интересно, когато можеш да решиш една задача. Мога да кажа, че структурираната и логическата мисъл носят удоволствие и когато видиш решението на един проблем, това е моментът, когато си казваш: "А, да, много е хубаво, защото в света има подредба и всичко може да бъде обяснено." Това са думи на едно младо момче – Веселин Маркович,..
Мине-не мине малко време и любимата познайница на "Покана за пътуване" – Алис Димишева, вземе че отиде на поредно пътешествие и по традиция идва да се отчете Какво беше този път? Първият в живота ѝ Средиземноморски круиз. Повелителка на спечелените състезания по дебати, третокурсничката по българска филология засега е обиколила с огромен кораб..
Дървото не е просто материал. То е носител на история и традиции. В Троянско се обособяват множество занаяти, свързани с неговата обработка, което го определя като другия як клон след грънчарството в този регион. Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 1 – История и настояще С помощта на уредничката в..
Преди време в "Покана за пътуване" Александър Шахов разказа за хобито си да помага през отпуската си безвъзмездно в българския манастир Зограф на Атон. Разговорът ни този път е свързан с другото му хоби – реставрирането и колекционирането на старинни автомобили. По тази причина той се оказа въвлечен в етап от ралито за ретро коли Пекин-Париж,..
18-годишният Мартин Атанасов, който създаде "Черна писта", подробна интерактивна карта с катастрофите в страната, е номиниран за "Будител на годината" – една кампания на БНР. Той е създателят на проекта "Черна писта" – интерактивната карта, която онагледи мащаба на катастрофите в България през последните 4 години. Целта ѝ е да помогне за..
Георги Донков , журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в..
Къде е мястото на "Четвъртата революция" в наши дни и какво не знаем за Джон Атанасов? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" коментира проф. Владимир..
Шестото заглавие в репертоара на Театър "Карлсон" е спектакълът "ПиноККио" по Карло Колоди . Премиерата ще бъде на 23 септември от 19 часа на сцена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg