Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Това е дълбоката държава – когато институциите служат не на закона, а на този или онзи

Александър Куманов (вляво) и Георги Донков
Снимка: БНР

Георги Донков, журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов  медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в каналите на Форум КЛЮЧ в Youtube и Facebook ще говорят за основните ценности на ЕС, погледнати през актуални проблеми: политика, медии, съдебна система, демокрация, диктатура, война и мир, култура и изкуство, пари, бизнес, гражданско общество.

Държавата с главно "Д"

Според събеседниците държавата трябва винаги да е с главно "Д", трябва да е силна, стабилна, да изпълнява функциите си и да се грижи за гражданите – които всъщност я издържат. Ние сме тези, които назначаваме политиците на работа. Те се явяват на интервю. И ако не се справят – както в частна компания, би трябвало да ги освободим. Но ние ги назначаваме отново и отново въпреки провалите.

Говорим за Делян Пеевски. Той също иска да бъде с главно "Д", но всъщност е с много малко "д“. Постоянно ни казва: "Аз ще спася", "Аз ще направя", "Аз за народа", а в същото време държавата се превърна в "временно изпълняваща длъжността" България, коментират Георги Донков и Александър Куманов.

Според Александър Куманов държавата губи младите си хора

"Работя с млади хора от 20–25 години. Те са прагматични, способни, граждани на света. Говорят езици, имат умения, но държавата с главно "Д" в този си вид им е далечна.

Някои приемат каузите присърце, други – не. Има два свята. Едни протестират, други забиват коли в автобуси. И двата съществуват, но само единият има шанс да направи промяна."

За правото на протест и гражданското участие двамата журналисти коментират:

"Когато не гласуваш, когато не изразиш воля – някой друг го прави вместо теб. Това се опитваме да обясним на младите. Протестът не е отживелица. Той е инструмент. И дори да не сме съгласни с протестиращите, не бива да им отнемаме правото да бъдат несъгласни."

Прокуратурата, съдът и дълбоката държава

"Прокуратурата не е там, за да вкарва хора в затвора. Тя трябва да търси истината. Съдът – да я отсъди. Но когато журналисти като Полина Паунова показват, че по дела като тези на Благомир Коцев и Барбутов не е свършено нищо, а съдии си правят отводи заради обществен натиск, логиката се обръща.

Това е дълбоката държава – когато институциите служат не на закона, а на "този или онзи"."

Спасителите и липсата на отговорност

"Ние сме държавата на спасителите. Всеки нов цикъл носи нов "гарант". Но защо обществото непрекъснато търси спасител?

Защото 45 години преди 1989-а ни научиха, че някой друг върши работата. "Дават ми заплата", "Дадоха ми апартамент" – това мислене още е живо. А политиците говорят в първо лице единствено число: "Аз ще направя“, "Аз съм гарантът".

Но ние ги избираме. Ние ги назначаваме. И от нас зависи всичко."

Липсата на гражданско образование

"Ако в училище не се обяснява какво значи държава, какво е обществен договор, защо живеем заедно, после е трудно да се променят нагласите. Гражданското образование се появява късно, когато хормоните са по-силни от разума. А после – спасителите идват и си отиват, но отговорността остава наша."

Медиите и информационната среда

"Медиите предпочитат престрелки между политици, вместо да обясняват кой е Делян Пеевски. Завладяването на медиите започна преди 20 години. Хората спират да гледат телевизия заради криминалната хроника и скандалите, които се представят като единствените събития."

Таблоидизацията и усещането за реалност

"Новините започват с битови инциденти и ги държат 15–18 минути. В нормалните държави това е в края на емисиите. На кого е изгодно? На управляващите. Народ под напрежение се управлява лесно.

Медиите се съобразяват с властта. Първоначално това беше касово, продаваше се. А сега води до отвращение, негледане, неслушане, неинформиране."

Алтернативните къщички на информация

"Когато хората губят доверие, намират си свои новини. В TikTok, а там е Радостин Василев, там са инфлуенсъри, там е и Златко Баретата.

Нашата цел – с този проект и с предишни – е да създаваме алтернативни къщички на информация. Хората да могат да намерят нещо за себе си в тях. И тези къщички – според нашата ценностна система – да бъдат в правилната посока."

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Снимка – Николета Атанасова, БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Евгений Кънев

Евгений Кънев: Ако Пеевски стане лице на властта, България вече няма нужда от европейска фасада и тръгва по друг път

Политическите и икономическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Имаме доста динамична геополитическа конюнктура в света, която се променя драматично, бих казал, през последните няколко години от пандемията насам. България, като цяло, винаги е била чувствителна към тези промени. И на..

публикувано на 18.10.25 в 08:55
Никола Рахнев

Никола Рахнев: Надеждата е в поколението, което идва след нас

Защо на гражданското обществото е нужен контекст, за да разбере същността на една криза и да реагира на нея, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Рахнев , създател на "Гората.бг". Гражданското общество "България е пълна с прекрасни хора, с добри хора, с будни хора и това далеч не е само в София. Най-ценното, което имат..

публикувано на 17.10.25 в 16:50

Електронно правосъдие – заповедно производство, електронни изпълнителни листове

Какво е новото във връзка със заповедното производство, защитата по изпълнителни дела и издадените електронни изпълнителни листове?  Какво представлява заповедното производство – от кого и как се ползва то? Какви възражения може да се направят от лицето, срещу което има издадена заповед за изпълнение и какво друго да направим, за да се защитим в..

публикувано на 17.10.25 в 15:45
Тодор Тодоров и Анелия Торошанова

Кои са по-значимите промени в Закона за движение по пътищата

Кои са по-значимите промени в Закона за движение по пътищата?  Тодор Тодоров – графолог и криминалист – коментира промените в "Законът и Темида": "Много пострадали има през последните 6 месеца. И каквото и да говорим сега за новите промени, аз имам чувството, че нищо не се променя... Най-значимото, което ми прави впечатление, за мен е контролът на..

публикувано на 17.10.25 в 15:25

Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен – тълкователни решения на КС

Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен – кои са основните аргументи за създаването му? Има ли досега някакви тълкователни решения на Конституционния съд във връзка със Закона? Тодор Тодоров, графолог и криминалист, коментира темата в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида": "Законът е приет от 38-ото Народно..

публикувано на 17.10.25 в 12:40