На 4 април българите избират народни представители за 45-и парламент. Политическите страсти са нагорещени, както всеки път преди избори. Тези горещи патоси обаче не са от вчера и тъкмо с това се занимава поредният брой на предаването „Премълчаната история“.
България – млада демокрация, след Освобождението през 1878 г. провежда избори начесто и всеотдайно. Дотам, че твърде често желанието за победа надмогва изискването за честност. Тогава влизат в употреба знаменитите изрази: „шайки“, „сопаджийство“, „Гасете лампите!“; тогава Алеко пише знаменитата си глава от своя епос „Бай Ганю прави избори“.
В последствие нещата като че ли се поизчистват, но в гражданските войни през 1923-1925 г. насилието отново взема връх. За да се стигне през 1931 г. до може би най-издържаните в демократично отношение български избори, когато Народният блок побеждава Демократическия говор и най-напред Александър Малинов, а след това Никола Мушанов съставят правителство.
До 1934 г., когато превратът на 19-майците забранява политическите партии, а с това и провеждането на всякакви избори.
След 9 септември 1944 г. кипежите пак се развихрят, за да се стигне до диктатурата на Комунистическата партия, когато изборите са само проформа – политически акт, изпразнен от съдържание. Но така или иначе в народната памет значението и важността на изборите не са изличени и след 10 ноември те се превръщат в може би най-важния акт на гражданско действие.
Именно тези трансформации на българските избори разискват историците Веселин Методиев, Николай Поппетров и публицистът, културолог и главен редактор на сп. „Култура“ Тони Николов.
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ в антропологията и във философията на науката човек като проф. Герджиков. Изследванията му са залегнали в близо 150 научни труда. Пътешествието му е започнало от столицата Мексико сити – град с..
Гьобекли тепе е един от най-новите и най-интересните археологически обекти в Република Турция, където въпросите все още са повече от отговорите, които учените могат да дадат. Гьобекли тепе или Кореместият хълм, както се превежда буквално от турски език, днес е един от най-важните археологически обекти в света. Учените го определят като най-старото..
Лято, море и различни култури а ще се срещнат в Созопол на 18-ия Международен младежки фестивал-конкурс на изкуствата "Музите" (от 5 юли до 15 юли) ...
З а женската сексуалност и за мъжкия поглед към жените, поглед, който срещаме върху билбордове, рекламни пана, публични пространства, корици на модни..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg