Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Финтех компаниите и банките след пандемията

Бъдещето на финансовите разплащания

| обновено на 01.04.21 в 13:01
Снимка: Архив

Covid пандемията промени много неща в живота ни през изминалата година. Промени бизнес моделите, веригите за доставки, намали оборотите на много производства. Промени начина ни на работа и живот. Има обаче сектори, които останаха незасегнати. Един от тях се оказа дори печеливш. Това са финансовите технологии. Трансакциите през финтех компаниите се увеличиха, благодарение на технологиите се ускори начинът, по който комуникираме с финансите.

Понятието финтех идва от английското FinTech, или финансови технологии. Накратко казано, това е отрасъл, който се състои от компании, залагащи на иновациите в новите технологии с цел успешно конкуриране с традиционните финансови организации (напр. банките). В по-широк смисъл това са всички иновации в областта на финансовите услуги.

Кои са новите модели трансакции и какво е доверието в тях? Ще останат ли екзотика физическите клонове на банките? Страхуват ли се банките от финтех компаниите?

Темите коментира в “Нашият ден“ Филип Генов, модератор на финтех конференцията на в. “Капитал“ и управляващ директор на F27.

“За да видим как са се променили банките, трябва да видим как са се променили клиентите. Факт е, че коронавирусът, затваряйки всички нас по домовете, изключително ускори процесите, свързани с дигитализация и мобилно предоставяне на продукти и услуги.

Това от своя страна много силно подпомогна компаниите, които се занимават с дигитална трансформация и развиване на иновативни продукти и услуги, каквато за късмет е и F27. За сектора това беше добро. Изключително нервна година беше, периодът продължава да е нервен, защото времето, в което всички трябва да вкарваме тези промени, се промени драматично. На практика всички трябва да тичаме два пъти по-бързо.“

Финтех компаниите истински конкуренти ли са на банките

“За да може да се предоставят все повече технологични услуги, банките все повече стават технологични компании. В една голяма финансова институция в България, която би била, която и да е от топ 5 банките, IT екипът е съпоставим с този в средна по големина технологична компания. За навлизането на самите технологични компании в сферата на финансовите услуги не бих казал, че това ги превръща в банки, по-скоро увеличава обхвата на продукти и услуги, които могат да ползват гражданите и фирмите.

За част от играчите, за тези технологични компании, които искат да се превърнат в банки, има естествено ревност и някакво желание да изместят съществуващ играч. За тези, които са с кооперативни модели на развитие, нещата са повече оптимистични и там отношението е доста по-приятелско. 

При всички случаи конкуренцията се изостря повече не между технологичните компании и банките, а два пъти повече между самите банки и самите технологични компании, което е интересен парадокс. Тук бих си позволил да добавя следното – Covid ще си замине, последствията – добри или лоши – ще останат. Най-голямата промяна обаче, която се задава, ако трябва да обобщя какво представлява, случващата се дигитализация във финансовата индустрия, това е премахването на ненужните посредници.“


Темите коментира в “Нашият ден“ и Максим Кочнев, финансов директор на финтех компания с офиси в цяла Европа:

“Финтех компаниите изключително добре запълват луфтовете (между клиентите и традиционните пазарни институции – бел.ред. ) и даже заемат агресивно пазарен дял от традиционните банки. Бих отишъл и по-далеч – между търсенето на младите хора и младите предприемачи и предлагането на традиционните банки има не просто луфт, ами непреодолима пропаст, и единствените продукти, готови да отговорят на нуждите на бизнеса и на хората, са финтех иновативни решения.“

Услуги, които станаха възможни

“Вследствие на пандемията бизнесът търси иновативни решения за това как да продава своите стоки и услуги и съответно как да приема картови плащания. Извън традиционното приемане на плащания през ПОС терминал, това вече редовно се случва чрез интеграция на уебсайт. С метод за приемане на разплащания със специфичен софтуеър, в чието приложение могат да се приемат плащания. 

Иновативни решения са също плащане чрез линкове, чрез QR кодове – нещо, което е много модерно в Азия. Може би не на последно място, през 2020 г. нашата компания разработи едно от най-иновативните приложения в Европа, което позволява на всеки бизнес да приема плащания на традиционни карти чрез мобилен телефон и то само с едно докосване на картата без необходимост от допълнителен хардуер.“

Доверието в новите модели

“Потребителят може да бъде сигурен. Финтех решенията възприемат най-иновативните технологии, най-модерните технологии в областта на сигурността. Има регулации на ниво ЕС, които много детайлно регулират как трябва да се извършват картови разплащания и разплащания чрез мобилни приложения.“


Темите коментира в “Нашият ден“ и Георги Пенев, оперативен директор на Българската финтех асоциация.

“Не може да се каже точно колко е голям бизнесът на финтех компаниите в България. Това, което ние правим в нашата Асоциация, е да издаваме всяка година доклад във връзка с финтех компаниите в страната. И точно покрай доклада правим изследване на тази индустрия у нас.

Това, което видяхме миналата година, е, че вече има над 100 компании, които биха могли да нарекат себе си финтех. Отделно имаме над 90 компании, които са подкрепящи финтех компаниите. Това биха могли да са адвокатски дружества, които имат специални департаменти. Биха могли да са маркетингови компании. Но всъщност всичките те заедно определят каква е т.нар. "екосистема" на тази индустрия у нас. Важно е също да се спомене, че приходите на финтех компаниите миналата година, на тези 100, за които споменахме, са над 360 млн. евро.

Ние в Асоциацията представляваме 52 компании от сектора на финансовите технологии. На практика представляваме около 7400 служители, наети от такива компании. В нашата Асоциация има както банки, така и малки, големи и средни компании, които работят в сектора.“

Цели на Асоциацията

“Нашата работа преминава през три основни стълба – образование, регулации и интернационализация. Интернационализацията е свързана с това да представяме финтех компаниите от нашия регион на европейския пазар. За регулациите работим по няколко теми с Министерството на финансите в България и Европейската комисия.“

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00