По време на заседанието на Учредителното събрание на Княжество България, състояло се на тази дата във Велико Търново, проф. Марин Дринов предлага за столица на България да бъде избран град София. И предложението се приема. По онова време проф. Марин Дринов е виден представител на българските просветители и активен общественик. Той е един от съучредителите и първи председател на Българското просветно дружество – днес БАН, а също участва и в съставянето на Търновската конституция. На него е възложено ръководството на отдела за народното просвещение и духовните дела, в състава на Временното руско управление на България.
По повод 3-ти април 1879 г. – датата, на която град София е избран за столица на страната – гости в предаването "Европейски паралели" са инж. Борис Чилев, заместник-директор и Марияна Маринова, завеждащ отдел „История, етнография и художествени движими културни ценности“ от Регионалния исторически музей - София.
След поредица от промени в името на града – Сердика, Средец, Триадица и други – в някои исторически хроники през XIV в. започва да се споменава и името София. Изследователите посочват, че наименованието идва от името на съборната църква „Света София“, разположена близо до Източната порта в древността. Интересно е, че още в първите месеци след Освобождението започва спор за името на града, а няколко години след 1878 г. все още официално се използва името Средец. Мнението на обществеността е разделено и дори се създава комитет, който настоява това да е името на българската столица. Но с активната намеса на Временното руско управление се запазва името София.
„Всъщност – започва своя разказ Марияна Маринова – по стар стил датата за избора на града ни за столица, се пада 22 март и с поправката на календара, която сме пропуснали да направим по време на османското владичество, отбелязвахме датата 3-ти април. Но тъй като преминахме в ново столетие, трябва да броим 4-ти април за празник на град София... Не е случаен този избор за столица на България, защото по мнението на съвременниците градът представлява едно важно средище на кръстопът – от Западна Европа към Близкия изток и от север към Средиземно море. Той е важен търговски център, с развито занаятчийство и освен това с много будно население. Т.е. гр. София е добре поставена на картата на България като един много патриотичен център...“
Инж. Борис Чилев сподели, че в полза на аргументите за избирането на град София за столица, е близостта ѝ с гр. Перник – с каменовъглените мини, които са осигурявали суровината за развитието на икономиката, за транспорта и отоплението на столичани. „Освен това, от значение е и обширната територия на Софийското поле, което позволява на града да расте и ние сме свидетели, че той наистина расте...“, допълва инж. Чилев.
„И девизът на нашата столица не е случаен – „Расте, но не старее“, а и за създаването му има много какво да се разкаже – подчерта Марияна Маринова. – Идеята за него донякъде идва от герба на Франция. Девизът на френския герб всъщност означава „Люлее се, но не потъва“. За нашия девиз се знае, че е предложен от тогавашния кмет на града Ради Радев – преди около сто и десет години. И първоначално е гласял „Расте, не старее“, но някой е преброил буквите и се оказало, че те са тринайсет. Решили са, че това не е добър знак, не е на добро и тогава прибавили още и „но“ – „Расте, но не старее“...“
За още интересни моменти от историята на столицата разказват в предаването гостите от Регионалния исторически музей – София.
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите творби на адрес nkyanaki_petrov3@abv.bg . В категория "Поезия" могат да бъдат изпратени до три стихотворения, а в раздел "Проза" – произведения с дължина до три стандартни страници...
Историкът Петър Николов-Зиков разказваза съдбата на престолонаследника от Шишмановата династия Иван Стефан в книгата "Людовико – императорът на България". Трудът разкрива съдбата на царя в изгнание. В изданието авторът продължава да изследва родната история от XIII и XIV век след неговите трудове "Истинската история на Видинското княжество" и "Домът..
Старозагорският драматичен театър ще представи тази вечер най-новата си премиера – спектакъла "Многострадалната Геновева или летопис на едно въстание". Първата среща с публиката ще се състои на сцената на Античния форумен комплекс "Августа Траяна" в Стара Загора . Постановката е резултат от съвместната работа на утвърден екип: драматизацията е дело..
Предстоят три дни приключенско кино под звездите в "Лятна филмомания " . Фестивалът в Банско ще предложи избрани филми от миналогодишното издание на Банско филм фест. Селекцията включва най-добрите планинарски, приключенски и екстремни филми през последната година. Жителите и гостите на Банско ще се насладят на 9 филма от България, Полша, Италия,..
Габровската художничка Пепа Църова представя в Троян, в "Серяковата къща", от 18:00 часа своята самостоятелна изложба "Разговор за градини и поляни". Изложбата е съвместен проект на галерия "Серякова къща" – Троян, и галерия "Орловска 10" – Габрово, и поставя начало на бъдещо сътрудничество между двете експозиционни пространства. С авторката Пепа..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg