По време на заседанието на Учредителното събрание на Княжество България, състояло се на тази дата във Велико Търново, проф. Марин Дринов предлага за столица на България да бъде избран град София. И предложението се приема. По онова време проф. Марин Дринов е виден представител на българските просветители и активен общественик. Той е един от съучредителите и първи председател на Българското просветно дружество – днес БАН, а също участва и в съставянето на Търновската конституция. На него е възложено ръководството на отдела за народното просвещение и духовните дела, в състава на Временното руско управление на България.
По повод 3-ти април 1879 г. – датата, на която град София е избран за столица на страната – гости в предаването "Европейски паралели" са инж. Борис Чилев, заместник-директор и Марияна Маринова, завеждащ отдел „История, етнография и художествени движими културни ценности“ от Регионалния исторически музей - София.
След поредица от промени в името на града – Сердика, Средец, Триадица и други – в някои исторически хроники през XIV в. започва да се споменава и името София. Изследователите посочват, че наименованието идва от името на съборната църква „Света София“, разположена близо до Източната порта в древността. Интересно е, че още в първите месеци след Освобождението започва спор за името на града, а няколко години след 1878 г. все още официално се използва името Средец. Мнението на обществеността е разделено и дори се създава комитет, който настоява това да е името на българската столица. Но с активната намеса на Временното руско управление се запазва името София.
„Всъщност – започва своя разказ Марияна Маринова – по стар стил датата за избора на града ни за столица, се пада 22 март и с поправката на календара, която сме пропуснали да направим по време на османското владичество, отбелязвахме датата 3-ти април. Но тъй като преминахме в ново столетие, трябва да броим 4-ти април за празник на град София... Не е случаен този избор за столица на България, защото по мнението на съвременниците градът представлява едно важно средище на кръстопът – от Западна Европа към Близкия изток и от север към Средиземно море. Той е важен търговски център, с развито занаятчийство и освен това с много будно население. Т.е. гр. София е добре поставена на картата на България като един много патриотичен център...“
Инж. Борис Чилев сподели, че в полза на аргументите за избирането на град София за столица, е близостта ѝ с гр. Перник – с каменовъглените мини, които са осигурявали суровината за развитието на икономиката, за транспорта и отоплението на столичани. „Освен това, от значение е и обширната територия на Софийското поле, което позволява на града да расте и ние сме свидетели, че той наистина расте...“, допълва инж. Чилев.
„И девизът на нашата столица не е случаен – „Расте, но не старее“, а и за създаването му има много какво да се разкаже – подчерта Марияна Маринова. – Идеята за него донякъде идва от герба на Франция. Девизът на френския герб всъщност означава „Люлее се, но не потъва“. За нашия девиз се знае, че е предложен от тогавашния кмет на града Ради Радев – преди около сто и десет години. И първоначално е гласял „Расте, не старее“, но някой е преброил буквите и се оказало, че те са тринайсет. Решили са, че това не е добър знак, не е на добро и тогава прибавили още и „но“ – „Расте, но не старее“...“
За още интересни моменти от историята на столицата разказват в предаването гостите от Регионалния исторически музей – София.
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ връзка с корените. Миряна Михайлова , по-известна с артистичния си псевдоним Miranda Limon , е българска мултидисциплинарна художничка, чийто творчески път започва от Троян. Родена и израснала в..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с представянето на уникална изложба , посветена на световноизвестния художник проф. Марин Върбанов , в художествена галерия "Савчеви". В разговор за "Нашият ден" секретарят на Община Оряхово Христинка..
За социалния коментар чрез изкуството разговаряме в "Нашият ден" с визуалният артист и автор на списание "Дерзай" Мина Дичева . В своите артистични изяви Дичева експериментира в търсене на нови пространства за създаване на изкуство. Последната работа на художничката е била коментар на креативната индустрия. По думите на Дичева много от..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни научни изследвания се крие зад любопитното заглавие, заявява Маринов и допълва, че това не е книга-пророчество, а по-скоро препоръка за човека – да се обърне към законите на природата, вместо да работи..
На 13 август предстои специална вечер, посветена на Ирак, в която пътешественичката Зорница Шепкова ще сподели личните си впечатления от едно пътуване до страна, която рядко попада в туристическите маршрути. Събитието ще предхожда прожекцията на документалния филм "Невидимата красота на Ирак" , разказващ за живота и работата на Латиф ал-Ани..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
На 13 август предстои специална вечер, посветена на Ирак, в която пътешественичката Зорница Шепкова ще сподели личните си впечатления от едно..
Царево отново ще се превърне в сцена на творчество, красота и споделена енергия! От 12 до 22 август 2025 г. крайбрежният град ще бъде домакин на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg