На 8 април голямата българска актриса Илка Зафирова има юбилей, ето какво каза тя в “Артефир“:
“Мога да кажа, че за нищо не съжалявам. Професионално така беше бурно понякога, в началото. После се успокои работата, защото това е голямо притеснение. Аз обичам тази професия, обичам да бъда актриса.
Близо 60 години съм на сцена, мисля че вече стига. Човек трудно има много строг поглед отстрани за себе си, особено в професията. Реших, че е време да се оттегля мирно, без скандали. В момента най-щастлива ме прави моята внучка София.“
Най-трудната роля
“Аз не знам колко са ролите – 100 ли, 200 ли, това е близо 60 години на сезон по 3-4 роли. Не съм имала нещо, което крайно да ми се опъне. Не винаги съм успявала да направя това, което съм си мислела или което искат, но докрай да не мога – не се сещам.“
Големите хора в живота
“Те развиват у човека чувствителност за нещо, което може би не е имал. Аз, като актриса, да кажем, чувството за музика – да разбирам, да схващам, да усещам, да знам причините, развива неща, които човек не е имал. Може да ги придобие само при общуване с такива хора и то хората да са качествени.“
Младите
“На младите съм казала каквото съм имала, защото в нашия театър дойде много голяма група от млади актьори. Аз не обичам да съветвам, нито обичам мен много да ме съветват. Мога да споделя свое мнение, но съвет – не. Иначе тези младите, които дойдоха в нашия театър, са много сладки, много са работливи децата. И дай Боже, така да върви, за да не предават името на нашия Малък градски театър.“
Какво дават книгите на актьора
“Не съм сигурна колко четат младите актьори, по простата причина, че сега с таблета, то се работи непрекъснато, ако за някой те интересува нещо, ще го намериш. Аз поне не мога да чета книга в таблета и да се наслаждавам, защото имам нужда да се върна, да помисля, някой път и да прехвърля даже десетина страници, за да си припомня нещо точно и да си обясня. Книгите са един изключително голям, прекрасен, отворен прозорец към света, към хората, към душите. Аз съм от четящите. В момента чета “Лисица“ на Дубравка Угрешиш.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Между 1968 и 1969 е в трупата на Пловдивския драматичен театър. На два пъти, през 1970-1971 и 1974-1975 играе и в Драматичен театър-Пазарджик. След 1977 г. се установява в Театър „София“. През 1990 г. напуска театъра и се премества, заедно с останалите артисти, недоволни от ръководството на Театър „София“, в новосформирания Малък градски театър „Зад канала".
Играе и на сцената на Театър 199 в постановките „Един час преди полунощ“ от Властимил Шубрт, режисьор Христо Кръчмаров; „Дъждът“ от Борис Априлов, режисьор Иван Ничев; „Кристали“ от Лада Галина, режисьор Георги Аврамов; „Шърли Валънтайн“ от Уили Ръсел, режисьор Тодор Колев; „Майсторски клас“ от Терънс Макнали, режисьор Илка Зафирова и приятели; Шарлота в „Есенна соната“ от Ингмар Бергман, режисьор Младен Киселов; Нел в „Краят на играта“ от Самюъл Бекет, режисьор Лилия Абаджиева; „Госпожа Клайн“ от Никълъс Райт, режисьор Стилиян Петров (награда „Аскеер“ 2015 за водеща женска роля). На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци.
Успоредно с това участва с роли и в киното, общо в 22 филма, сред които „Вълчицата“ и „Немирната птица любов“ на режисьора Рангел Вълчанов, „Бялата стая“ на Методи Андонов, „Дами канят“, „Вампири, таласъми“ и „Бяла магия“ на Иван Андонов, и „Пансион за кучета“ на режисьора Стефан Командарев.
Член на САБ (1966) и „Клуб за демокрация“ (1989).
Озвучава г-ца Финстър в синхронния дублаж на анимационния сериал „Голямото междучасие“ и филма „Ваканцията: Строго забранена“.
Била е омъжена за Оскар Кръстанов – кинорежисьор. Нейната дъщеря е преводачката Неда Кръстанова.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg