Каква грижа и защита проявиха работодателите към своите работници по време на пандемията?
Темата коментира в “Нашият ден“ Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет:
“Предизвикателствата, които стоят пред икономиката ни и пред хората, не са малки. Тепърва от разхлабването на мерките, което виждаме, и от постепенното отваряне на затворените бизнеси ще видим какви са били последствията и върху работниците, и върху финансовата стабилност на фирмите.
Работодателите, както и всички работници, бяха изправени пред много предизвикателства по време на тази икономическа криза. Наскоро излезе едно проучване, което дава добри сигнали, че практиките на корпоративна социална отговорност, особено в големите компании, особено в компаниите, които и до момента са имали подобни условия, са запазени дори и като финансови параметри. Дори в някои случаи компаниите са увеличили бюджета си.
Обикновено това са компании от финансовия и застрахователния сектор, енергетиката. Част от тези компании са клонове на международни компании, но тези, които имат наистина добри въведени стандарти за корпоративна социална отговорност, успяха да ги запазят по време на кризата, независимо от големите предизвикателства.
Част от най-популярните мерки са, може би 97-98% от компаниите – насърчават служителите, които имат симптоми, да си остават вкъщи. Да се подготви вътрешноорганизационен план в случай на Covid ситуация – как да се реорганизира дейността на компаниите или на фирмата. Да се направи един анализ на важността на определен тип срещи, събития и съответно те да се препозиционират по някакъв начин. В 90% от случаите са намалели командировките и директният контакт между служителите, както и с клиенти.
Голяма част от фирмите, може би около 85%, използват и формите на дистанционна работа. Тази тенденция я виждаме и на общоевропейско ниво – наскоро данните на Комисията показаха, че над 40% от хората, които работят, са били на дистанционна работа по време на Covid. Това е една от причините ние от Икономическия и социален съвет още през този месец да изготвим едно становище по ефектите от дистанционната работа върху влиянието на пазара на труда.
И съответно, на базата на това становище, не само да можем да дадем една добра картина върху това какви са ефектите върху работната сила, но и съответно препоръки в каква насока законодателна и изпълнителна власт би могла да работи с конкретни мерки.
Другата тема, която също е важна за нас в Икономическия и социален съвет и през май месец ще излезем, е пълен анализ на мерките, които държавата беше подготвила към фирмите, към хората – за запазване на заетостта, за социална подкрепа, за финансова ликвидност, за данъчни облекчения, кредитни отсрочки, административни срокове и т.н. За да можем през летните месеци да бъдем полезни на законодателната и изпълнителна власт при формулиране на следващите стъпки.“
Изследване на фирми за набор на персонал – през март търсенето на работна сила се е увеличило с около 10%
“Грижите на всички държави, включително и България, по време на тази криза беше, на първо място, да се подпомогнат и хората, и фирмите. Да се запази заетостта, хората да не загубят работата. Това, което виждаме от скорошното проучване, е една преподредба на приоритетите на голяма част от ръководителите на фирмите и работодателите, и изобщо на собствениците.
Ако до преди две години основната тема беше уменията на хората и квалификацията, то сега на първо място е Covid кризата. На второ място обаче излиза и ефектът върху бъдещето на труда, както и ефектът върху възобновяване на енергийни източници, кръговата икономика и т.н. – все по-често фирмите се замислят и по тази тема.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Енергийната бедност е критичен проблем, който засяга не само социалната справедливост, но и екологичния баланс. Тя често се разглежда в контекста на климатичните промени, но също така е измерение на несправедливостта в съвременното общество. В днешните "Минути на редактора" бе обсъден този проблем, а темата бе свързана с предстоящата..
Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg