Не подценявайте шута: Лудият на краля, Арлекино, клоун, скомрах

Когато става дума за толкова изменчив и изплъзващ се образ като шута, подценяването и надценяването му са еднакво възможни. Търсенето на истинни свидетелства за съществуването и действителната функция на придворния шут се оказва начинание, достойно за пространно изследване. Убедителните разкази за прочути шутове, които грабват въображението ни, обикновено отвеждат до художествено произведение, създадено много след времето на описваните събития и личности. Освен това, нескромно и нереалистично би било да се нагърбим с издирването на историческата истина по тема, засега останала извън интереса на родната наука. И все пак изкушението е голямо. Този път продължаваме с една неоспорима страна от многоликия образ на шута – артистичните изяви, маската, превъплъщението в роля – това, което го сродява с театралното съсловие.

Философът проф. Георги Каприев подчертава една характеристика на персонажа, шумна и гротескна, но обслужваща обществения и религиозния мир – шутът като крал на карнавала или „персонализиран“ карнавал в двора на владетеля.

Във френската традиция думите, с които се назовава шутът, са буфон – от италианското буфоне, от буфа – шега, и фу – луд, le fou du roi – лудият на краля, кралският шут. С помощта на проф. Стоян Атанасов, изтъкнат познавач на старата френска литература, присъстваме на една знаменита среща на полето на художественото слово между шута и Рицаря на печалния образ.

Комедия дел арте се ражда през 16 век в Италия, но става популярна и в други държави, най-вече във Франция. Отличително за жанра е, че героите са постоянни и представляват определени типажи. Облечени са в характерни костюми и носят маски. Веднага разпознаваме Арлекино – по дрехата, съшита от разноцветни ромбове – досущ като шута в популярните му изображения. Какви представления изнасят трупите по градските площади или в нечий гостоприемен двор, разказва Велемир Велев, професор в НАТФИЗ.

Ако се върнем към нашите земи, погледнем също към Византийските градове и дворци и към Русия, ще видим от средните векове и нататък да шестват скомрахите или скоморохите (в руски вариант). Какви са били тези странстващи артисти, с какво са забавлявали народа и велможите можем да съдим по някои текстове, които по правило порицават скверната им дейност, продължава  доц. Илияна Чекова, преподавателка по стара руска литература в СУ.