Латински, хетски, дакийски, харапски… Общото между тези езици със странни имена е, че са изчезнали много отдавна. В момента малко над 40% от езиците в света са застрашени от изчезване, а според различни прогнози до 2050 или 2100 г. това ще е станало факт. Макар и това да ни се струва като нещо твърде далечно, проблемът става все по-осезаем и дори ЮНЕСКО се зае със създаването на Атлас на застрашените от изчезване езици.
Какви са предпоставките, за да изчезне един език? Доц. Надежда Сталянова от Катедрата по български език към Факултета по славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски” припомня, че езикът не е нещо статично, а напротив – постоянно се развива и променя. Основната причина да изчезне един език е, когато няма хора, които да общуват на него.
Според доц. Сталянова все по-честото използване на английски език не би могло да бъде предпоставка за изчезването на родния, защото в годините различни езици са били предпочитани или официални и това не е заличило майчиния език – френският по време на Възраждането, руският през XX в. и подобни.
Застрашен ли е българският език от изчезване? Според Европейския съюз родния ни език попада в групата на малките езици, но същевременно в духа на езиковото многообразие се разглежда и като ценност. Макар и попаднал в графата на малките езици, българският се говори както у нас, така и от емигрантските общности в чужбина, което не го застрашава от изчезване. Друг е въпросът какво е нашето отношение към него и дали познаваме достатъчно добре родния си език.
Възможно ли е в много далечно бъдеще да говорим на един език? Тази възможност не е изключена, тъй като в науката се говори за обща индоевропейска прародина на езиците, които днес говорим в Европа и Азия. Дали обаче някога отново ще има един общ език, остава в сферата на догадките.
Още за изчезването на езиците можете да чуете в звуковия файл.
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg