Латински, хетски, дакийски, харапски… Общото между тези езици със странни имена е, че са изчезнали много отдавна. В момента малко над 40% от езиците в света са застрашени от изчезване, а според различни прогнози до 2050 или 2100 г. това ще е станало факт. Макар и това да ни се струва като нещо твърде далечно, проблемът става все по-осезаем и дори ЮНЕСКО се зае със създаването на Атлас на застрашените от изчезване езици.

Какви са предпоставките, за да изчезне един език? Доц. Надежда Сталянова от Катедрата по български език към Факултета по славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски” припомня, че езикът не е нещо статично, а напротив – постоянно се развива и променя. Основната причина да изчезне един език е, когато няма хора, които да общуват на него.
Според доц. Сталянова все по-честото използване на английски език не би могло да бъде предпоставка за изчезването на родния, защото в годините различни езици са били предпочитани или официални и това не е заличило майчиния език – френският по време на Възраждането, руският през XX в. и подобни.
Застрашен ли е българският език от изчезване? Според Европейския съюз родния ни език попада в групата на малките езици, но същевременно в духа на езиковото многообразие се разглежда и като ценност. Макар и попаднал в графата на малките езици, българският се говори както у нас, така и от емигрантските общности в чужбина, което не го застрашава от изчезване. Друг е въпросът какво е нашето отношение към него и дали познаваме достатъчно добре родния си език.

Възможно ли е в много далечно бъдеще да говорим на един език? Тази възможност не е изключена, тъй като в науката се говори за обща индоевропейска прародина на езиците, които днес говорим в Европа и Азия. Дали обаче някога отново ще има един общ език, остава в сферата на догадките.
Още за изчезването на езиците можете да чуете в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg