“ПОдЛЕЗНО“ стартира през 2013 г. като инициатива на неформална група младежи, запознали се в рамките на форума "Идеите – това сме ние 2" и обединени в стремежа си да допринесат за една по-удобна и по-красива градска среда.
Стартира поради осъзнатата важност на различните части от градската среда и виждането на голям потенциал в тях за реализирането на творчески идеи.
Целта на фондация “ПОдЛЕЗНО“ е по ефективен и ефектен начин за обновяване на подлези, надлези, училища, детски градини, социални центрове, споделени пространства и като цяло места в нужда.
Как ще става това, коментира своеобразният артдиректор на инициативата Димитър Стафидов. Димитър е завършил специализирано образование, включващо квалификации в областите Визуално изкуство, Дизайн, Математика и Бизнес в Brentwood School в Англия, след което се връща в България и записва да учи кинорежисура. След дебютния си късометражен филм "Разговор с Ал - Talking to Al" работи на свободна практика в областта на видео- и аудиопродукцията, наред с дейността си във визуалното изкуство и "ПОдЛЕЗНО”.
Димитър Стафидов е главен герой в “Нашият ден“.
“ПОДлЕЗНО“ изрисуваха стените на “Инфекциозна болница“
“Това беше един проект, който направихме от Министерство на културата, фонд “Култура“, програма “Дебюти“. Искахме един много талантлив клас от 51-во училище да се изяви в градското пространство, за първи път със спрейове.
Децата са суперсвежи и много талантливи, казаха че е било много забавно да рисуват със спрейове, защото досега не го бяха правили и се оказаха супердобри в това. Много бързо завършиха всичко, буквално половината стена беше готова за един ден, всичко отне около четири дена работа, което не очаквах.
Там е нарисуван стенопис, в който са изобразени докторите от тази болница и докторите в България, които са на първа линия в борбата с Covid-19. Трябваше да ги нарисуваме с маски, защото за тях е задължително да бъдат с тях. Решихме да изобразим очите като най-изразителната част от тях. Надявам се да сме успели да предадем достатъчно добре емоцията.
Много искахме да направим и реални доктори от болницата, но решихме, че не е много разумно никой от нас да влиза вътре, докато те лекуват, поради риск децата да се заразят, ние да се заразим и да пречим на лекарите. А и самата директорка на болницата помоли да не правим разпознаваеми лица понеже вътре са екип и не иска да има колеги, които отсъстват от картината. Затова се наложи да изобразим лекари от снимки от интернет и от различни статии.
Информираме се от новините и от това, което всички изживяваме. Докато рисувахме, от болницата дойдоха двама доктори, изразиха благодарност и бяха много емоционални за това, което правим.“
Пандемията
“Приемаме ситуацията като всички останали, надявам се сериозно. Пазим се, дори когато сме с децата, които рисуват, носим маски. Спазваме дистанция и всички мерки. Лично не съм имал лош случай около мен, мисля, че и те. Надяваме се да остане така.“
Проектите
“Като организация, първо започнахме да се занимаваме с подлези, мисля, че имаме около 8 подлеза, може да са 9 или 10. В момента работим над “Литературен подлез“ за есента, над пазарчето “Иван Вазов“ в район “Триадица“. Освен подлези сме правили и детски градини, стени, както в случая. Интериори, екстериори, градинки – доста проекти станаха.“
Променя ли се мисията
“Още от началото искахме да излезем извън подлезите, чудехме се как да стане. Постепенно започнахме да правим и други пространства. Името си остана, понеже за седем години не успяхме да измислим по-умно.“
Екипът
“В началото бяхме много повече хора, постепенно някои започнаха работа и други ангажименти. Останахме двама най-главни, но покрай нас има хора, които се включват много ентусиазирано на проектна база. Заформи се по-друг тип екип.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg