Картини, рисувани по памет и по снимки, разказват истории за самотата, уединението, щастието и спокойствието на битието. С тях зрителят има усещането, че ходи по облаци, но не по онези чисти и бели пухкави памучета в небето, а из интернет пространствата, които съхраняват нашата памет. Или в случая тази на Нора Ампова. За нея облакът е воайорът, свидетел на случващото се с нас. Затова и рисува онова, което той виждат. Изложбата на художничката, посветена на „Истории от облака“, вече може да бъде разгледана в столичната галерия „Нюанс“. От 20 април до 9 май.
В 23 живописни платна визуалната артистка, която работи в сферата на живописните медии, изследва споделените в облака мигове. Някои от тях говорят за изолацията на изминалата година, други пък за откровената интимност у човека. Пасторални пейзажни композиции отвеждат зрителя в покрайнините на Женева, но и навсякъде другаде, където иска да бъде. Миговете в картините на Нора Ампова всъщност са универсални. Те напомнят, че независимо дали говорим за виртуалните облаци, или за тези в небето, някой някъде винаги ни наблюдава и не е без значение какво оставяме след себе си.
В творбите ѝ се открива и препратка към Дейвид Хокни и неговите пусти бездни, заобиколени от жизнерадостни цветове. Английският художник, сценограф и фотограф е бил сред любимите артисти на нейния учител – Адрей Даниел. Открива се и възможност зрителите да дорисуват историите. На този вид общуване Нора Ампова много държи.
Ако искате да научите още за изложбата ѝ „Истории от облака“, пуснете си звуковия файл.
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони , преводачка от български на италиански език, превела Деян Енев, Радослав Бимбалов, Йоанна Елми, Тодор П. Тодоров, автор на книга за София през очите и думите на Георги Господинов, и организатор на..
Три книги по история на българското кино бяха представени в рамките на 43-тия фестивал на българския игрален филм “Златна роза” във Варна. Те обхващат периода от 1920 до 1940 година и припомнят, че българската филмова мисъл никога не е изоставала от световната. Книгите са реализирани като част от научно-изследователския проект “Кинокултура, изкуства..
В рубриката "Темата на деня" на БНР "Нашият ден" изпълнителният директор на Национален фонд "Култура" (НФК) София Щерева очерта основните параметри и предизвикателства пред Фонда за 2025 година, както и перспективите за следващия програмен период. Подкрепа за устойчиво развитие на културата Щерева подчерта, че НФК е едно от малкото места, откъдето..
Професорът по нова и най-нова българска литература Антоанета Алипиева , която живее и преподава в Белград, Сърбия, разказва в "Нашият ден" за книгата си "ТКЗС в българската литература". Изследването обхваща литературното отражение на съдбата на българското село в периода от 1945 година до ден-днешен. Проф. Алипиева разглежда митовете,..
Продължава националното турне на Плевенската филхармония под диригентството на Йордан Камджалов във формата "Музикална магия 2". Кулминацията предстои на 6 октомври в зала "България". За дестинациите, които предстоят, и срещите с публиката по време на успешното класическо турне – разказва маестро Камджалов пред редактора Нина Цанева:
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg