Към вас, които сте гледали с възхищение бронзовата статуя на Алън Стюарт Конигсберг (човекът, дето е роден на 13 ноември 1935-а, но тази година официално ще навърши 86 на 1 декември) в реален ръст, с прикрепените към нея бронзови очила (също в реален размер), които все се намира кой да откърти, в Овиедо. И към вас, които сте се захласвали по неговия паметник в Кьонигсберг. Към всеки, който искрено се е забавлявал на неговите шеги – тези на сцената, но и тези във филмите му. Към най-искрения фен, който безусловно обича творчеството му, а и към този, който и пет пари не дава за него, ако изобщо има такъв. Всички вие вече можете да държите в ръцете си, при това в луксозно издание, автобиографията на въпросния „мизантроп и любител на гангстерите, илитерат и некултивиран темерут, който седи пред трикрило огледало и упражнява номера с карти, тъй че да може да извади асо пика от всяко положение с идеята да измами някого при първа възможност“, нарекъл сам себе си Уди Алън. Може би „един от най-великите творци на нашето време“ щеше да е много по-лесно за писане, но пък той еднолично се определя по гореописания начин, така че текстът има за задача да се придържа към фактите.
След като служителите на издателство „Ашет“ обявиха стачка и се възпротиваха срещу публикуването на единствената и напълно откровена мемоарна книга на легендарния режисьор, комик, актьор и по негови думи – „преди всичко писател“, тя вече е факт. На английски, а от 23 април и на български език.
Преводът е на Василена Мирчева и Мартин Петров.
В 360 страници (плюс-минус 6) Уди Алън само вметва всичко за себе си. От детството си в Бруклин, когато мами на карти за пари и бяга от училище, за да ходи на кино, през успешната си стендъп, телевизионна и филмова кариера и създаването на шедьоврите „Ани Хол“, „Манхатън“, „Полунощ в Париж“ и „Въртележка“, до взаимоотношенията си със семейство и приятелите си. В автобиографията си той не щади нито тях, нито себе си. Пише се така, както сам се е видял, изживял, търпял и до днес се понася. И макар през целия си съзнателен живот да поддържа враждата си с реалността, в „Само да вметна“ всичко гранични с действителността (му).
В началото на книгата сякаш говорят героите на Селинджър и Кауфман, но впоследствие наравно с иронията се усеща и едно мрачно настроение. Това е само защото за първи път Алън разкрива подробности от добре пазения и затворен семеен живот със съпругата си Сун-И, на която е и посветена книгата, и представя своята истина за него. Описва детайлно, без да се оправдава за каквото и да било, и бурната си връзка с Миа Фароу и публичния скандал, развихрил се между двамата и осиновената им дъщеря Дилън в началото на 90-те.
И все пак, всичко в „Само да вметна“ е работа, работа, работа… Именно тя разсейва Уди Алън от вечния му враг, който вече беше упоменат в тези редове. Това, разбира се, не му пречи да твърди:
„Обичам да създавам филми, но ми липсва всеотдайността на Спилбърг или Скорсезе, да не говорим за техните останали качества.“
Милионите му почитатели по света ще уважат чувството му за хумор, което прозира във всяка негова дума, но няма да приемат това за скромност. Защото скромността може и да краси човека, но талант като този на Уди Алън не се нуждае от украшения. В случая той е описан в книга, която е препоръчително четиво. Тя освен всичко друго е и истински разказ за американското кино.
Преди да прелистите страниците ѝ обаче, чуйте какво разказва за режисьора и неговата „Само да вметна“ Николета Руева, главната редакторка на издателството, от което този петък (23 април) книгата ще излезе на български.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg