Несъмнено икономиката е във фокуса на прожекторите през изминалата седмица. Имаше и изслушване на финансовия министър Кирил Ананиев в Народното събрание, където той гарантира, че "парите в Сребърния фонд са непокътнати" и подчерта, че кабинетът в оставка няма да внесе предложение за актуализация на бюджета, тъй като засега такава не се налага.
Фискални или монетарни са рисковете пред българската икономика? Анализ на ситуацията прави в "Нашият ден" икономистът и преподавател в УНСС д-р Щерьо Ножаров:
"За мен това е централният въпрос, тъй като дългата политика на прилагане на отрицателни или нулеви лихвени проценти изключително много изтощава икономиката и води до липса на възможности за маневри в икономическата политика. (Това е все едно да дръпнете леко ръчната спирачка на своята кола, ако тя не може да работи добре и да я забравите за дълго време.) Това в голяма степен я изтощава и фискалната политика след това става непредсказуема. Затова монетарната политика към момента трябва да бъде коригирана."
Стъпки
"На първо място трябва да се коректират редица от разходите, които в момента се правят в държавния бюджет, тъй като са прекомерни и силно завишени. А приходите са надценени и може да не се реализират. Очакваме и падежи по плащане на външния дълг през следващите години, което означава, че това поставя в редица рискове икономическата политика при нейното планиране. Трябва една сериозна ревизия на разходната част на бюджета."
Задачата на новия финансов министър
„Моите очаквания са да вземем външен дълг между 2,5 и 3 млрд. лева, за да завършим годината с фискален резерв около 6 млрд. лв. В противен случай без такъв външен дълг около 2,5-3 млрд. лв., който да е нов до края на годината, смятам, че фискалният резерв няма да бъде на съответно адекватното законово ниво. На един следващ финансов министър няма да му е лесно през целия мандат, тъй като ще има всяка година плащания на падежи по външния дълг, задължително планирани дефицити и полето за маневри ще бъде много ограничено. Икономическата политика започва да става изцяло и само фискална, а монетарната политика просто изчезва и спира да работи. Възстановяването на българската икономика ще бъде бавно."
Инфлацията
„Очакваната инфлация през тази година според мен ще бъде около 3-3,5%, защото международната икономика започва да се възстановява, има повишено търсене на международните пазари на суровини – това ще окаже известен натиск. Има и известни военни конфликти, които припламват тук и там, което също оказва влияние върху цените на суровините.
Населението е свикнало с увеличението на различни социални и нормативни плащания и ще поддържа някакъв темп на потребление, което ще окаже влияние върху инфлацията.
Проблемите, които предстоят, са донякъде надценените възможности за финансиране от европейски средства. Очакваме да получим малко над 2 млрд. евро да получим по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Те още не са одобрени – не сме изпратили Плана. Имаме и завишени капиталови разходи, които са нерентабилни и неефективни.
Политиката на нулеви лихвени проценти води до там, че изпадаме в един капан на ликвидността. Тя работи само при затворени икономики.
Обобщение
"Covid не е овладян. Ваксините не дават нужния ефект. Търсенето на българските стоки на международните пазари, за съжаление, не се покачва с темпа, който се очакваше при възстановяване на световната икономика. Т.е. местният износ няма да бъде толкова засилен, колкото се очакваше.
Приходната част на бюджета може би ще остане сравнително стабилна, макар и леко оптимистично заложена. Но разходната част на бюджета бих определил като силно неефективна и изискваща кардинално преразглеждане – особено капиталовите и инвестиционните разходи. Това надхвърля разходната част с 24-26% спрямо предходни периоди. Очакват ни 3-4 тежки години заради плащания по външния дълг и задължителните дефицити, които ще се изискват, за да излезем от капана на Covid кризата. А за тази година – единственото спасение е кардинално преразглеждане на неефективните завишени разходи в бюджета, които не дават антипандемичен ефект."
Чуйте повече в звуковия файл.
Илияна Маринкова, журналистка от "Фрогнюз", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" изкуството и културата по време на война. Илияна се завърна от Украйна преди дни и присъства международния кинофестивал "ОКО", който се проведе в Болград, Украйна. Украйна през фестивала "ОКО" "Фестивалът е етнографски и това, което си говорехме с Татяна..
Село Флорентин се намира в община Ново село и в него живеят около 300 човека. Разположено е на брега на река Дунав. На 18 км е от областния град Видин и на 6 км от общинския си център. През римско време възниква крепостта Флорентиана. Тя се е намирала на около 1 км източно от селото в местността "Валя Турчилор:, върху невисок хълм, надвесен над брега..
Защо Русия отвлича украински деца по време на войната и как могат да бъдат върнати те в страната, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Катерина Рашевска , адвокат в Центъра за човешки права в Киев, Украйна. "Нашата организация е създадена през 2013 г. от първите дни на руската агресия, след окупацията на Кримския полуостров. Още тогава..
Андрей Несмачни е ветеран от войната на Русия в Украйна. Ранен е при Херсон през 2023 г. Когато се завръща в Ирпин, решават с негов приятел да създадат място, в което други ранени войници да могат да работят. Кръщават фабриката са стъклени сувенири Bat Art . Андрей разказва за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо е важно за възстановяването на..
Андрей и Олга имат лаборатория за изработка на дронове в Украйна. Този август при срещата ми с тях те разказаха за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо дроновете са важни за тази война, как са започнали да правят дронове и защо те спасяват човешки животи на фронта. "Това е нашата лаборатория. Тук проектираме и произвеждаме всички наши..
На днешния 27 септември отбелязваме Европейския ден на спорта в училище, а темата за физическата активност на подрастващите придобива все по-голяма важност..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува Ана-Мария Кръстева , водеща на предаването "Благовестие", която сподели подробности за..
Фрий джаз концертът на годината – нещо невиждано за плахата и почти девствена за тази музика София (*на Акира Саката & Entasis в разгара на изтеклото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg