Опитвайки се да открием действителните първообрази на шута и хората, скрити под маската и смешните одежди, непрекъснато стигаме до представите, създадени с времето, от поети, писатели, художници и музиканти. Как местният шегобиец, луд, недъгав, слабоумен, развличащ скучаещите благородници, или площадният акробат, комедиант, фокусник, веселящ тълпата, се е превърнал в онзи сложен, драматичен, дори трагичен образ на шута, който е стигнал до нас и явно ще продължи да омайва и внуците ни. Отговорността се пада на поколения творци, някои от които създали блестящи шутовски образи.
Проф. Александър Шурбанов, писател, поет, преводач, изключителен познавач на английската литература от Късното средновековие и Ренесанса, проследява израстването на дворцовия смешник до шута в пиесите на великия Уилям Шекспир.
Какво се случва в литературата и на сцената отсам Ламанша разказва изтъкнатият преводач и преподавател по стара френска литература проф. Стоян Атанасов. Много рано литературата поема в обятията си придворния шут, за да го превърне в двойник на автора, в провокативен мислител, говорител на неудобната истина. През XVI век се появява Трибуле, екстравагантният шут, герой на Рабле. Няколко века по-късно в пиесата на Виктор Юго „Кралят се забавлява“ виждаме същия Трибуле, но вече като драматичен герой, а след това италианският композитор Джузепе Верди доразвива образа в знаменитата си опера „Риголето“. Малко по малко служебният персонаж се сдобива с характер и душа, превръща се в човек.
Вердиевият Риголето надминава пиесата на Юго по популярност, защото шутът придобива още по-универсални човешки качества. Операта, балетът и мюзикълът в по-ново време обикват този герой, продължава проф. Боянка Арнаудова, музиколожка, музикална критичка и педагожка.
Не бихме си позволили да не споменем многобройните изображения на шутове, арлекини, клоуни и всевъзможни смешници, на които дължим изградените си представи за облика на многоликия герой. Няма как и да ги опишем в цялото им разнообразие. Затова се доверяваме на личния избор на изкуствоведката проф. Ирина Генова.
Юлияна Атанасова е биолог и главен асистент в Националния център по заразни и паразитни болести. Тя, заедно със свои колеги, работи по проект за откриването на нетуберкулозни микобактерии в пещерен биофилм и карстови води в България. "След като приключим проекта, очакваме да продължим с идентифицирането на нетуберкулозните микобактерии, но..
Кореспондентът на "Покана за пътуване" в Испания Бойка Велинова този път ни отвежда чак до Южна Америка, за да ни разкаже как празнуват Великден в Гватемала и Бразилия. Тя не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота, затова си причинява дълги пътешествия из целия свят, които след това споделя с удоволствие. Посетила..
Това е каузата на Диляна Денева, консултант по достъпна среда с международен опит. Завършила е психология в британския университет The Open University . Между 2013 г. и 2018 г. работи като координатор на различни проекти, свързани с достъпността и социалното включване на хората с увреждания в европейската неправителствена организация European..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
По повод Световния ден на изкуствата българският автор Александър Ал. Хаджихристов беше удостоен с почетна награда в Истанбул. Турската Асоциация за..
Къде в общуването между политиците и гражданите можем да поставим израза "Да разлаем балъците", кога властимащите използват такава стратегия към..
Това е заглавието на предговора от Боряна Владимирова на "Литературни анкети – 13 поети от 90-те", които тя е направила. След "Сеч и меланхолия", както се..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
