Домовете нямат достатъчно много стени и душите – достатъчно стаи, за да бъдат подредени талантливите творби на българските художници. Като че българските колекционери – с целия си ентусиазъм и възможности – не са от ръста на това поколение ярки български художници. Те работят в момента, въпреки всички условия, и произведенията им ги представят на европейската и световна цена на изобразителното изкуство – те са в редиците на най-добрите.
„Понякога в някакъв момент“ се нарича новата графична серия в галерия „Депо“, представена от художника Живко Мутафчиев. "Артефир" гостува в ателието на художника, който разказа за своите графики и за своите мисли:
Предистория на експозицията
"През 2017 г. бях поканен от Стоимен Стоилов да участвам в 10-ото Триенале на графиката в Шамалиер, Франция (10 Triennale Mondiale de l’Estampe, Chamalieres). На този форум имах удоволствието и честта да получа наградата на публиката, както и персонална покана за самостоятелна изложба на следващото Триенале, което трябваше да се състои през 2020 г. За периода 2017–2020 г. изработих серия графики, изпълнени в техника алография (литиграфия върху алуминий), с които да се представя на тази изложба. Поради така създалата се обаче епидемична обстановка, както много други, и това събитие бе отложено с една година. Показах тези графични серии на моя колега и приятел Васко Славков, който веднага ме покани, да покажа тези неща в уютното пространство на галерия Depoo."
И стената – обект в графичната изложба
"Да, идеята е, че една изложба не е само показването на картините, тя е едно организирано пространство – начин на подреждане, групиране на пространството, участие на отделните елементи в самото интериорно пространство... Тази тъмна стена срещу входа на галерията ме подтикна да включа част от моите "имитации на текстове" – фрагменти, знаци, символи. В почти всичките ми работи тези т.нар. "текстове" ги има. Това е по-скоро разбиване на самата плоскост на картината, създаване на друг план, вкарване на допълнителна динамика на картината."
Между живописта и графиката
"Не мисля, че един художник трябва да се ограничава само в една техника или специалност. Мисля, че винаги едното допълва другото. Обичам да сменявам материала, защото той вече ми дава друга посока на мислене... Ако човек започне да прави едно и също, става много добър по отношение на занаята, обаче започва да се изсушава. Изкуството трябва да бъде забавление, не страдание."
Цветът
"Цветът е нещо много основно в графиката. Обичам и в живописта, и в графиката силния цветен акцент, който дава съвсем друго звучене и настроение на самата работа."
Миграцията на образи
"Имам си любими теми, символи, обекти... Композирайки ги по някакъв начин, художникът се опитва да направи едно цялостно организирано пространство. Такова е и развитието на изкуството – тръгвайки от рисуването на образи, след това идеята за образи, след това – идеята в чистия вид на идея, която носи определено послание е навежда на някакви мисли."
Кога една картина е готова да излезе от ателието
"Просто го усещам. Има една динамика, някаква експресия. Винаги съм се стремял да има момент на една незавършена свежест – да не е всичко изпипано докрай. Това се получава понякога с повече работа, отколкото ти трябва да го завършиш. При литография понякога се налага да започнеш отначало..."
Terra incognita
"Моята Terra incognita е в главата ми. Самият факт, че художниците постоянно някъде нещо търсим и се ровим, това е интересното в нашата работа. Винаги ми е интересно да преоткривам нещата."
Снимки – Антонио Георгиев Хаджихристовъ, предоставени от Живко Мутафчиев и галерия "Депо"
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Живко Мутафчиев е роден през 1967 г. в Айтос. През 1986 г. завършва Художествена гимназия в Казанлък, а след това Художествена академия в София в класа на проф. Стоян Стоянов. Художникът работи в областта на живописта и графиката, като участва в множество изложби в България и чужбина. Работи с галерии в Германия, Франция, Холандия, САЩ, където представя самостоятелни изложби и участва в общи експозиции. От 1993 г. е член на фондация “Taylor”, Париж.
Негови творби са собственост на Националната художествена галерия – София, на Музея за модерно изкуство във Фонтенбло – Франция, частни колекции в Австрия, Германия, Швейцария, Гърция, Холандия, Белгия, САЩ, Великобритания, Русия, Испания. През 2006 г. печели първа награда в конкурс на тема "Комуникация", обявен от Телеком “HTP” и “Sparkasse Hannover” и “Kreissparkasse Peine” – Германия.
2010 – Еxcellent prize на IV Международна изложба екслибрис Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2011 – Еxcellent prize на V Международна изложба екслибрис Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2012 – Втора награда на Международна изложба екслибрис от Art Gallery ZiAn, Пекин (Китай);
2017 – Наградата на публиката на X Международно Триенале на графиката Chamalieres
Живее и работи в София.
Играта "Подът е лава" превръща опасността и сигурността в топография на въображението. Инсталацията на Виктор Петров е изградена върху принципите на тази игра, които важат само в границите на четирите стени: наивните и разрушителни импулси могат да се разгърнат с пълна сила, физиката може да бъде пренебрегната, реалността и разумът са освободени от..
Галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска художествена галерия откри изложба на две съвременни скулпторки от едно поколение, чийто подход към изучаване, изграждане и обработване на формата е различен. “Противоположности и сходства” е озаглавена експозицията на Зоя Лекова и Моника Игаренска в галерия "Васка Емануилова", която до 19..
В редакция "Хумор и сатира" също се дразним от "хвърчащите" по улици, тротоари, градинки и паркове тротинетки, но доброто ни възпитание възпира някои наши пориви. На хората по света обаче явно им е дошло до гуша, защото са подхванали борба с тротинеткохулиганите, която ще наречем "експериментална". Подробности за това и за друго в неделя веднага след..
В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театрални институции в България – великотърновският драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори, костюми от..
Да си свидетел на пътя на човек, който следва сърцето си, несъмнено е вдъхновяващо. Радослав Владимиров припомня това както с ролята си на Мето в екранизацията на Хайтовия разказ “Сватба” – филм на Магдалена Ралчева с международно признание и с много силно изградена ценността система, така и с всичко, което прави в житейски план, където – за разлика от..
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg