Дойчин Боянов – планините и стремежът към хоризонтите

Дойчин Боянов е един най-добрите български алпинисти. Той е изкачил няколко осемхилядника, включително Еверест без кислород. Той е преподавател в катедра “Туризъм, алпинизъм и ориентиране“ на Националната спортна академия. През март издаде книгата си “ВИТОША Спортно-туристически сборник”.

Роден е на 1 юни 1976 г. в София. През 1994 г. завършва 149 средно училище „Иван Хаджийски“, в 2004 г. Националната спортна академия, а през 2005 г. – магистратура Спорт за високи постижения.

От 2006 г. е редовен докторант и асистент в катедра Туризъм, алпинизъм и ориентиране в Националната спортна академия.

От 2002 г. е член на Управителния съвет на Българска федерация по катерене и алпинизъм. Учредител на спортен клуб „Вертикален свят“. От 2012 г. е доктор на Националната спортна академия. Член на Български антарктически институт.

Дойчин Боянов е главен герой в “Нашият ден“.

“Върховете и планините са били от нещата, будили страхопочитание в човека. Нещо огромно, силно, нещо, в което той стотици, дори хиляди години се е боял да навлезе. Не случайно в средновековието, дори църквата, много умело е изобразявала различни демони, които обладават човека в планините, ако той навлезе в техните дебри.“

“Но така или иначе стремежът на човек към различни хоризонти – било то планините или прекосяването на океаните, завладяването на полюсите и щастливи сме в наше време да говорим и за Космоса, където имаме успехи – са част от мащабите, които са се пренесли в самите нас.“

Началото

“Витоша е мащабът и хоризонтът, който аз наблюдавам от своя прозорец. С брат ми често разсъждаваме колко много ни е дала тази крива на хоризонта, която представлява Витоша. Той е художник и има една друга, по-особена чувствителност за нещата. И много често е рисувал самата планина. Опитах се да си представя как щеше да изглежда животът ми, ако аз просто наблюдавах една равна линия. И установих, че това нещо, което аз до този момент изобщо не съм схващал, че играе такава огромна роля за мен, всъщност ме е предопределило.“

“Не мога да кажа кой е точният момент, в който съм решил да се занимавам с алпинизъм и като цяло като любител на природата. Но това стана в края на юношеските ми години. За мен за алпинизма човек трябва да навлезе малко след като преодолее наивните игри. Защото това е дейност, която при всички случаи носи някакви отговорности.“

Първо лично постижение

“Със симпатия и с удоволствие се сещам за първото ми посещение във високата планина извън България.  С една много авантюристично организирана и проведена експедиция на връх Елбрус. Това беше моята първа среща с планината. Но тя не беше лишена в голяма степен от наивността, до голяма степен и от неопитността и фантазиите, които водят човек. Но може би съм проявявал и аз някакво съзнание, което ме е докарало до по-следващия етап, където наистина се очертава необходимостта, че ако искам да продължавам, трябва да ги науча тези неща.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.