Българските читалища

Броят на българските читалища според последното им преброяване 2017 е 3321, като всяка година броят им се увеличава. По- малко от половината от тях обаче имат достъп до интернет или възможност за дигитализация на архивите си. Това се оказва съществен пропуск с появата на Ковид-19. потърсихме мнението на председателя на Съюза на народните читалища, Николай Дойнов, за състоянието на културните центрове през 2020.

През изминалата година обаче се появи и казусът с появата на фиктивни читалища или такива, които съществуват в обезлюдени села и фактът, че те получават субсидия без да осъществяват дейност. Решихме да разберем каква е картината почти година по- късно. Според Ивайло Атанасов от читалище „Съгласие“ в Плевен, проблемът още съществува.

Интересен е фактът, че с Решение на Министерския съвет от 1 ноември 2019 г. за изменение и допълнение на Решение на Министерския съвет от 16 април 2019 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности., стандартът за една субсидирана бройка за читалищата през 2020 г. е в размер на 10 440 лв., като същият е завишен с 10% спрямо предходната 2019 г.

През миналата година въпреки пандемията и спряната дейност на много от читалищата, парите за тях остават същите.

И докато читалищата стават все повече, а населените места извън столицата – все по-обезлюдени, от тази година в закона за народните читалища е записано, че Държавата осигурява финансова подкрепа на Съюза като национално представителна организация за неикономическа дейност под формата на субсидия от държавния бюджет.

Какво ще се случи с методиката за разпределение на субсидията и ще спрат ли да се появяват нови читалища на места, където хора няма? Предстои да се разбере.