Следпразнична и след правителствена България – възможните политически и културни посоки. От мнозинство или от лидери се нуждае промяната?
“Лидери на промяната“ е проект на Фондация Фридрих Еберт. Програмата е разработена с цел да развие в участниците необходими компетенции, с които те да насърчават демократичния живот на местно, регионално и национално ниво. Така „Лидери на промяната“ е възможност за комплексно развитие на знания, отношения и умения, мислени през основни ценности на демократичното обществото – справедливостта, равенството и солидарността.
Програмата е интерактивен тренинг, т.е. разчита изключително на активното взаимодействие между участниците, от една страна, и на предложените дейности, упражнения, материали, от друга.
Лекционните форми са редки, за сметка на богато разнообразие от актуални примери и казуси, горещи политически теми за дискусия и предизвикателства към участниците.
Темите и инициативата коментира в “Нашият ден“ социологът Стефан Георгиев.
“Обществената среда е много фрагментирана в момента. Това, което виждаме в 45-ия парламент, е отражение на това.“
“Политическият процес в България не минава през институционалност, а минава през лични взаимоотношения, шуробаджанащина, минава през задкулисни схеми, договорки и кой на кого ще даде и по какъв начин, за да може да получи една или друга привилегия.“
“Задачата пред българското общество и пред политическия елит е много сложна, тъй като от една страна трябва да отговори на предизвикателството за тази фрагментираност и на очакванията - и на общественото мнение, и на разделенията, които ни съпътстват, и неравенствата, които са част от българското общество. Говоря за социално икономически и културни неравенства.“
“Но в същото време трябва политическият елит и лидерите да се опитат да възвърнат поне минимален кредит доверие сред българските граждани, тогава, когато опре до институциите. Всички знаем, няма нужда да цитираме излишно проценти за ниския рейтинг на Народното събрание, ниския рейтинг на последните няколко правителства. Като цяло българският политически живот се слави с нисък рейтинг на доверие. Това са едни от големите задачи пред елита и пред лидерите.“
“Само с лидери няма да стане. И това, което правим с колегата Станислав Додов, е да работим с млади хора, които са поканени и с наша подкрепа всъщност се опитваме да преосмислим някои от фундаментите на политиката, именно ценности.“
“Лидерски качества, лидерски компетенции, технически умения, говорене пред публика са важни, но те биха били прекалено кухи, ако зад тях няма фундамент, който да изпълва със съдържание едно или друго политическо действие.“
Темите коментира в “Нашият ден“ и социалният педагог и публицист Станислав Додов.
“Ценностите, с които искаме да работим и смятаме, че трябва да присъстват в едно лидерство и лидерско поведение и лидерски процес. Вярваме, че тези ценности трябва да водят към един демократичен живот и към това лидерите, които стоят на една или друга сцена, да утвърждават този демократичен живот.“
“За съжаление не виждаме това в България. Лидери има много. Постоянно гледаме лайфстриймове, брифинги и публични изказвания, но дори на комуникационно ниво няма никакъв същностен разговор с народа и хората, които тези лидери представляват и се очаква, че водят.“
“Това е още един гигантски проблем. Надяваме се, че това, което ще започнат да превъзмогват младите или оформящите се елити, ще бъде мислено през демокрация.“
“Това са действително много сложни процеси, които зависят от нас, за да променим начина, по който живеем и в ежедневието, и в общностите ни - било то в квартала, било то в училището. Да променим практиките си така, че те действително да утвърждават повече свързаност между хората.“
“Ценностите, с които ние са занимаваме, и вярваме, че са в основата на демокрацията са – равенство, справедливост, солидарност. Как ще открием, утвърдим, практика на всяко едно ниво в обществата, които са изразител на тези ценности?“
“Тук лидерството има роля. Не е единствено, само с него няма да стане, но е необходимо да търсим тези практики и модели. Тях ги има. Не бива да си представяме, че до такава степен е атрофирало и се е разкъсало обществото, до такава степен се е разкъсала социалната структура, че няма такива практики и подобно осмисляне за важността на всичко това.“
“Има го, но то обикновено е непреводимо. То не присъства в медийния дискурс. Или присъства като някакви дребни жестове на благотворителност. Трябва да ги открием тези неща и да говорим повече за тях, да ги подсилваме. Тук роля имат лидерите, но засега не я поемат.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Снежана и Михаил Караянчеви живеят в с. Здравец край Варна и градината в двора на къщата им е истински предцивилизационен рай. В нея липсва само растението, за което не сте си помислили, докато четете този текст. Културите там съжителстват в хармония, а градинарите Снежана и Михаил не обработват почвата. Нещо повече – те се стремят и допринасят..
"Светът на Мария" е фондация, учредена в обществена полза през февруари 2012 г. в София от семейството на Мария – млада жена с интелектуално затруднение. Мисията на организацията е да подобри качеството на живот на хората с интелектуални затруднения и техните семейства, както и да подпомага личностната им реализация чрез осигуряване на достъп..
Днес в парк Аспарухово във Варна започва благотворителният рок фестивал Varna Rock Adventure, който ще продължи до 10 август. Събитието обединява известни български рок групи, които излизат на сцената с една обща мисия – да подкрепят лечението на деца с онкохематологични заболявания. Каузата на фестивала е насочена към събиране на средства в..
Министерството на регионалното развитие и благоустройството заяви, че няма да вземе предвид гражданските възражения срещу Наредбата за свободно къмпингуване. За морето, къмпингите и регулациите на 2025 година разговаряме в "Нашият ден" с Люба Батембергска от гражданската инициатива "Да спасим Карадере". Наредбата се основава на Закона за..
Днес отбелязваме Световния ден на борбата за забрана на ядреното оръжие. Навършват се 80 години от атомната бомбардировка над японския град Хирошима по време на Втората световна война (1939–1945), при която загиват близо 220 000 души, а над 200 000 умират по-късно от лъчева болест. На 6 август 1955 г. в Хирошима е проведена и първата Международна..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към..
"Светът на Мария" е фондация, учредена в обществена полза през февруари 2012 г. в София от семейството на Мария – млада жена с интелектуално затруднение...
Спектакълът "Една нощ в двореца "ще се състои на 8 август в Балчик. Дворецът в Балчик ще се превърне в естествен декор на завладяващата история на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg