Страна с богата история и уникална култура, Испания изиграва важна роля в развитието на западната музика. Нейното влияние ясно може да се усети в творчеството на редица френски, немски, руски и австрийски композитори.
Испанският дух и темперамент са и „червената нишка“, около която е обединена програмата на концерта, с който радиосимфониците и техният главен диригент – Марк Кадин – се завръщат на сцената след едно доста дълго принудително отсъствие. Този петък те ще зарадват своите почитатели с няколко популярни и обичани творби, вдъхновени от гордата, независима страна и нейните пламенни ритми. А като солист ще можем да чуем Рафаел Агире – един от най-добрите съвременни китаристи, наричан от списание „Ехо“ „последовател на традициите на великата испанска школа; музикант, чието свирене е „благодат“.
Рапсодия „Испания“ е най-известното оркестрово произведение на французина Еманюел Шабрие. Написано през 1883 след пътуването му в Испания, то е посветено на диригента Шарл Ламурьо, с когото композиторът е бил в дружески взаимоотношения. Рапсодията се появява на бял свят в периода между януари и август 1883 и най-напред се нарича „Хота“, но през октомври 1883 получава заглавието „Испания“. Първоначално Шабрие работи над нея като клавирен дует, но впоследствие тя се превръща в произведение за цял оркестър. Записана още на първото изпълнение и приета доста добре от критиката, Рапсодия „Испания“ затвърждава славата на Шабрие. Тя е високо оценена от Льокок, Дюпарк, Хан и Де Файя, които не са очаквали някой композитор, дори испански, да съумее да постигне такава автентична версия на хотата. Дори Густав Малер признава достойнствата на творбата и я обявява за „начало на съвременната музика“ пред музикантите от Ню-Йоркската филхармония. Колкото до Шабрие – самият той неведнъж описва произведението като „пиеса във фа и нищо повече“.
Първото публично изпълнение на Рапсодия „Испания“ е на 4 ноември 1883 в Théâtre du Château d’Eau за концертите на Société des Nouveaux в Париж. Диригент е бил Шарл Ламурьо. Искряща, ефектна и по испански темпераментна, Рапсодията е творба с богата оркестрация и ярки мелодии и ритми. С течение на времето тя влиза трайно в репертоара на водещите оркестри и днес с голям успех се изпълнява по света.
Концертът за китара „Аранхуес“ на Хоакин Родриго е написан през 1939 година в Париж, малко след края на Испанската гражданска война. Той е посветен на китариста Рехино Сайнс де ла Маса, който е и първият му изпълнител. Концертът е вдъхновен от „Palacio Real de Aranjuez“ – Кралския пролетен курортен дворец с прилежащи градини, построен от Филип Втори през втората половина на 16-и век и преустроен в средата на 18-и век от Фердинанд Шести. Произведението се опитва да пренесе слушателя в други измерения посредством пробуждането на звуците на природата. Самият Родриго описва концерта си като „завладяващ аромат на магнолии, пеене на птици и фонтаните в градините на Аранхуес“.
Бивайки почти сляп още от тригодишна възраст, Хоакин Родриго не свири на китара, но все пак е успял да запечата и проектира ролята на китарата в испанската музика. Прочутата втора част на концерта – Adagio – е написана в си минор. Родриго и неговата съпруга – Виктория – дълги години пазят мълчание за това откъде е дошло вдъхновението за написването на тази част и така се е създало впечатлението, че тя е вдъхновена от бомбардировката над испанския град Герника през 1937 година. В крайна сметка, в своята автобиография Виктория заявява, че това е едновременно спомен за щастливите дни от техния меден месец, прекаран в Кралския дворец – Аранхуес – и отговорът на Родриго на нейното преждевременно първо раждане.
Премиерата на „Аранхуес“ е на 9 ноември 1949 в Palau de la Música Catalana - Барселона. Солист е Рехино Сайнс де ла Маза, съпрожда оркестър „Филармоника“ – Барселона, дирижиран от Сесар Мендоса Ласал.
Испанското капричио на Николай Римски-Корсаков е сюита от пет части, следващи една след друга без прекъсване, които рисуват природни картини, народни празненства и бита и характера на испанците. То е написано през 1887 на базата на испански мелодии и не е известно кое точно е вдъхновило композитора за неговото създаване. Любопитна е забележката на самия автор: „Публиката и критиците са на мнение, че капричиото е превъзходно оркестрирана пиеса. Това е невярно. Капричиото е блестящо оркестрово произведение. Смяната на тембрите, удачният избор на мелодични рисунки и фигуративни модели, които съответстват на всеки род инструменти, ритъмът на ударните и неголемите солови каденци за определен инструмент-соло и прочие, са същността на това съчинение, а не неговата т.нар. „оркестрация“. Испанските теми са предимно с танцувален характер и ми дадоха богат материал за използване на разнообразни оркестрови ефекти“ . И действително, в това произведение композиторът се разкрива като блестящ, ненадминат майстор-познавач на оркестъра.
Петте части на капричиото са: Alborada, Variazioni, Alborada II, Scena e canto Gitano, Fandango asturiano. Творбата е изпълнена за първи път на 31 октомври (12 ноември) 1887 в Петербург, под диригентството на автора. По думите на съвременниците, Испанското капричио е прозвучало толкова ярко и увлекателно, че по-убедителен прочит не е можел да направи дори и самият Артур Никиш, който го дирижира по-късно на един от своите концерти. На репетициите на Капричиото присъства и самият Чайковски, който нарича творбата „велик шедьовър“. След концерта той поднася на Римски-Корсаков венец, на чиято лента е написано: „На най-големия майстор на оркестрацията – от негов искрен почитател“. Тогава Чайковски изразява и своето шеговито пожелание да участва в някое от следващите изпълнения на капричиото, като свири на кастанети.
По време на първата световна война Мануел де Файя написва балет в две действия: „Губернаторът и жената на мелничаря“. Произведението е изпълнено за първи път през 1817 година. Сергей Дягилев, присъствал на премиерата, помолва Де Файя да преработи балета и в крайна сметка той получава заглавието „Тривърхата шапка“. Либретото е на Грегорио Мартинес Сиера по повестта на Педро Антонио де Аларкон «El sombrero de tres picos» (Тривърхата шапка). Хореограф е Леонид Мясин, а костюмите и декорите са създадени от Пабло Пикассо. „Тривърхата шапка“ се състои от сменящи се номера, които са свързани помежду си с пантомимни сцени. В основата на спектакъла е фламенкото, а също така – характерните танци фанданго и хота. Балетът пресъздава историята на мелничаря и неговата жена, които са зависими от губернатора, стремящ се да прелъсти мелничарката, което довежда до публичното му осмиване.
Премиерата на творбата е на 25 януари 1920 година в Париж, а малко по-късно – на 27 април същата година балетът е представен и в Монте Карло.
Рафаел Агире се увлича по китарата от детските си години. От 8-годишен започва да се занимава професионално с нея в Консерваторията в Малага. Още на 16 заявява себе си като обещаващ млад музикант. Дебютира с „Concierto de Aranjuez“ и Младежкия симфоничен оркестър в Малага, обикаляйки Испания и Мароко. По същото време получава стипендии от Правителството на Испания и Немския фонд „Хумболдт“ и продължава обучението си в Консерваторията в Дюселдорф при знаменития Хоакин Клерч. Началото на неговата блестяща кариера е отбелязано с покоряването на повече от 13 престижни международни конкурса. Днес Агире си сътрудничи с водещи симфонични оркестри, записва за Warner Classics и Naxos, свири в най-престижни концертни зали като Карнеги Хол, Концертгебау, Филхармонията на Елба, Концертхаус Виена, Сеул Арт Център и много други.
Изпълнител с невероятна артистична харизма, Рафаел Агире е международно признат музикант, чието дълбоко разбиране на музиката, ослепителна виртуозност и изключително разнообразен репертоар го отвеждат в 37 страни. Той е виртуоз с феноменална техника и невероятна интерпретация. Критиците не спират да се възхищават на особения му маниер на звукоизвличане – непринуден и в същото време медитативен, благодарение на което неговият прочит на китарната класика е поновому дълбок и завладяващ.
В момента Рафаел Агире живее в Мадрид и е един от най-добрите съвременни китаристи в света.
Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“.
В 24-тото издание на своя Великденски музикален фестивал Държавната опера във Варна поднася 16 събития в различни жанрове – опера, оперета, балет, концерт и мюзикъл и спектакли за деца. Началото беше поставено през март с представления на оперите "Бохеми“ и "Макбет“, детския мюзикъл "Мечо Пух“ и първия от концертите "Лицата на НМА "Проф. Панчо..
През далечната 1981 година едно име нахлу с гръм и трясък в рокаджийските класации на цяла Европа и предизвика удивени възгласи. Проглуши дори британските фенове и славещата се със своя шовинизъм критика на Албиона не успя да затвори очите си пред факта, че Германия е родила група от класата на "Деф Лепърд", "Айрън Мейдън", "Саксън" и..
От началото на своето създаване фестивалът "Артис" носи послание за духовност, творчество, креативност и вдъхновение. Този мотив е силно застъпен и в това издание, което поставя своето начало на 12 април от 19.00 часа в зала № 9 на Национален дворец на културата с концерт на Ирина Георгиева, Георги Андреев, Милена Андреева озаглавен "Фолклор и..
Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg