Със смяната на предишното правителство със служебния кабинет сред многото въпросителни се появи още една – ще има ли промяна на позицията на България спрямо Република Северна Македония?
В българските медии стана ясно, че група български учени, писатели и юристи имат намерение да съдят Скопие за интелектуален грабеж.
Какви са основанията за такова решение и каква е целта на подобно действие?
Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Томов, писател и дългогодишен директор на Университетското издателство “Климент Охридски“:
“Да уточним няколко изходни позиции. Първо, хубаво е събирателното “Ще съдим Скопие“. Няма никакъв конкретен факт, когато става дума за съдебен процес, който да няма от ищеца към ответника конкретен иск.
Толкова много са фалшификациите, които са извършени през тези последни 60-70-80 дори 100 години от страна на т.нар. "македонистки деятели", че, ако тръгне отнякъде със съдебен процес, то ще е по конкретен повод за фалшификация с конкретен ответник, и ще се конституира по съответния ред."
Изходни позиции
"За цялата 1300-годишна история на България няма нито един факт, който да показва, че през различните периоди – дали ще е Ранно средновековие, дали късно, Възраждане, включително след Освобождението на България, до Втората световна война и след нея – българският и македонският народ са нещо различно.
До 1945 г. няма македонски език, македонска нация и македонски народ, различен от българския език, българския народ и българската нация.
Първо, трябва да се прочете историята и да се изговори. Докато не се изговори пред световната общественост, да се отворят архивите на УДБА, сръбската тайна полиция, на КГБ, на българските тайни служби, дори на гръцките и на македонските, доколкото ги има.
Да се види как насилствено е променян съставът на тези българи, за да се нарекат македонци. Да, след 70 години, 75 от края на Втората световна война има поколения, които са възпитани, те не са виновни, че не знаят истинската история.
Но най-доброто за нашите западни съседи, най-добронамерено, това, което е историческа истина, трябва да се каже.
Няма нищо лошо да има македонски език и македонска литература. Езикът обаче на македонците, азбуката, е създадена 1945 г. И ако има някаква македонска книжевност, тя е написана през последните 75 години.
Недопустимо е, това е историческо изопачаване, фалшификация и грабеж на българското културно-историческо наследство, когато още през 2009 г. започва издаването на 135-томна “Македонска книжевност“.
Първият том включва чудовищни културни артефакти, той е наречен даже от IX до XVIII в.
Свети Кл. Охридски и Св. Наум са обявени за противници на “бугарските владетели“ Борис и Симеон. “А сам Климент не признавал българската църковна йерархия.“ Презвитер Козма произлизал от Македония.
Тези неща не са просто доказуеми. Те са исторически създадени и то чрез езика."
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
В рубриката "Разговорът" поставяме въпроса за отговорността към природата и бъдещето на нашите деца. Между две балкански събития, посветени на чистата околна среда, разговаряме с Филип Кирилов – основател на интегрално еко селище и представител на сдружение "Ти решаваш", което кани и тази събота Когато печалбата застрашава здравето..
От 1 до 7 октомври Варна е домакин на традиционния Международен куклен фестивал "Златният делфин" . Това е най-старият фестивал за куклено изкуство в..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
С премиера на спектакъла "Вишнева градина" от Антон П. Чехов открива новия си творчески сезон Драматично-кукленият театър във Враца . Режисьор на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg