„Трудно е да се сетим за съвременен интелектуалец, сравним с Фурман. В Русия нямаше друг като него.“ Това пише Пери Андерсън и продължава: „Оригинален ум, чист дух, принципна последователност и не на последно място – нито дори намек за политически конформизъм: колко често се среща подобна комбинация на Запад, онзи Запад, който е достигнал вече границите на Русия?“
В предговора си към книгата „Една изключителна личност. Дмитрий Фурман и неговото време“ Иван Кръстев задава въпроса: „Защо е важно днес да четем Дмитрий Фурман?“ Отговорът се съдържа в изданието, което съставя и превежда от английски и руски Стоян Гяуров; книга, която само открехва вратата към личността и творческите усилия на Фурман (1943-2011). Оставеното от него е с респектиращ обем.
Текстовете на Иван Кръстев и Пери Андерсън са своеобразно въведение и поставяне на Дмитрий Фурман в контекста не само на своето време, но и на процесите, последвали след смъртта му. Стоян Гяуров е избрал да преведе няколко текста на самия Фурман, знакови за неговите възгледи, както и едно интервю с него, което дава възможност да го видим от малко по-личен ъгъл. Може да се каже, че статията му „Феноменът Горбачов“ е централна, но интерес представляват и тези за осмислянето на сталинизма през религиоведска гледна точка, процесите в постсъветското пространство, статията за Сахаров. Той за първи път въвежда термина „имитационна демокрация“.
От учен, водещ изследовател на религиозните системи, Фурман „се преобразява“ след падането на Горбачов в най-добрия анализатор на руския поскомунизъм. В края на интервюто си Фурман пояснява:
„След 1991 г., с усилие на волята, скъсах радикално с така скъпите ми академични студии и се отдадох изцяло на актуалната политология. Впрочем и в това поле се опитвах да остана учен, търсейки закономерности в обществения живот, съпоставяйки сходни процеси, отделяйки същественото от несъщественото. За свое научно поле избрах сравнителния анализ на политическото развитие на постсъветските държави – една много богата тема, позволяваща да се разбере много от съвременна Русия. Какво излезе от всичко това и изобщо от моята научна работа, аз не мота да съдя, но мога да кажа едно – постарах се много.“
Книгата „Една изключителна личност. Дмитрий Фурман и неговото време“ дава възможни паралели с днешното политическо развитие не само на Русия, но и на страните от бившия социалистически лагер.
Чуйте Стоян Гяуров.
"За най-голямата си самостоятелна изложба до момента Филип Бояджиев продължава да изследва – с равни дози сатира и самоирония – теми, които са централни за него както като артист, така и като гражданин: възходът на национализма, набъбващата вълна на псевдо патриотизъм в България и променящите се съставки на националната идентичност днес...
Мариана Василева e българска визуална артистка, която от 36 години живее в чужбина, но горе-долу веднъж на десетилетие показва в страната новите си творби. Това лято нейната изложба "Летене и други ежедневни нужди" стана част от кураторската серия на Надежда Джакова – "Автобиографии“. В нея различни български творци представят себе си и творческия..
В епизод 604 "Трамвай по желание" среща своята публика с едно от ярките имена на съвременната българска режисура Елица Йовчева. Със сигурност един от гвоздеите на театралния афиш през есенния сезон ще бъде нейната постановка по емблематичния роман на Ф. Скот Фицджералд "Великия Гетсби" в Младежкия театър "Николай Бинев". Постановъчният екип зад..
Премиера на романа "Неадекватните" от Або ще се състои тази вечер от 19 часа в книжарница Umberto & Co. Модератори ще бъдат Анна Лазарова и проф. Даниел Вълчев. Або е писател и преводач, журналист и издател. Автор е на две книги – пътеписа "Поводи за връщане" и сборника с разкази "Тука е така". "Неадекватните" е първият му роман, написан първо на..
Ако трябва да се преселите на необитаема планета, какво бихте взели със себе си? А какво би взел художникът Милко Божков? Ще разберете, ако посетите "Марс", новата му едноименна изложба живопис. Откриването беше на 10 септември, мястото е улица "Любен Каравелов " 8 във Варна, площадката за междупланетни излитания. А понякога и..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg