По случай празника на народните читалища и началото на честванията на 165 години общо народно читалищно дело в рубриката „Главен герой“ на "Нашият ден" влизат Николай Дойнов – председател на Съюза на народните читалища, и Пламен Александров, председател на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856“.
На 30 януари 1856 г. в Свищов учителите Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и Александър Шишманов се събират в дома на Димитър Начович и учредяват читалище с музеум, като поставят началото на читалищното дело у нас.
Пламен Александров, председател на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856“, разказва за ролята на народното читалище за националното самосъзнание и държавността:
"Може би е по-интересно да се говори за периода малко преди основаването, защото е странно как така – през 1856 г., когато няма България, когато понятието за държавност отдавна е изтрито и много поколения не са го чували – на пръв поглед изведнъж се създава една съвсем нова организация, чисто българска, която поставя съвсем нови и непознати начини за функциониране и за управление (например управлението с висшегласие – нещо абсолютно непознато дотогава). Там се поставят основите на българската държавност – нищо, че България я няма."
Чуйте повече в звуковия файл.
За началото на честванията на 165 години общонародно дело в България Николай Дойнов – председател на Съюза на народните читалища, разказва в "Нашият ден":
"Честит празник на всички българи, на всички български учители и читалищни деятели, актьори, писатели, журналисти – всички, които творят българското слово! Всичко е трудно, щом се отнася до духовен свят, тъй като материалното рано или късно се опитва да победи духовното. Но ако не бяха първите читалища в България, едва ли нашата култура щеше да изживее своите висоти и своите златни времена. Читалищата родиха театъра, духовите оркестри, всичко е днес е националната ни култура. Защото бяха създадени почтено – не е имало задни помисли, когато са се събирали хората да учредяват читалища."
Чуйте повече в звуковия файл.
Идеята за читалищно съюзяване възниква през епохата на Българското възраждане, но учредяването на Съюза на народните читалища става след Освобождението, през 1911 г. Център на идеята за читалищно съюзяване е Цариградското българско читалище, което я обсъжда на 5 април 1870 г. и предлага „всяко читалище да държи върху горний въпрос едно заседание“, а през 1871 г. вече се твърди, че същественият въпрос не е „разгледванието на тази идея, но приложението ѝ в действие“. Приема се „Възвание към читалищата“, отпечатано във в. „Македония“ на 7 септември 1871 г., и започва работа за утвърждаване на списание „Читалище“ като „звено на всичките български читалища из България за съобразната им и еднаква дейност по събужданието и просвещението на целия български народ по всичките страни от общото ни Отечество“.
Тази идеи не се осъществява докрай, защото настъпват нови времена и нови процеси в българското общество, чиито най-ярки изразители са идеолозите на националната революция В. Левски, Л. Каравелов, Хр. Ботев, Ст. Стамболов, избухват Старозагорското и Априлското въстание. Цариградските дейци, по думите на Тончо Жечев, „замлъкват, а техните събратя от вътрешността на страната и от Румъния са първи във въстанията и Руско-турската освободителна война“. По време на тези събития дейността на читалищата прекратява, но се възроди отново след Освобождението „за мирна оран на нелеката българска културна нива“.
Идеята за читалищно съюзяване се разгръща след Освобождението, в началото на ХХ век, когато стопанските отношения в страната се стабилизират, връща се част от интелигенцията (учители, лекари, адвокати) в селата и малките градове, появява се нужда от нов тип духовно и политическо общуване, което да надхвърля рамката на държавнитe просветни и културни институции.
Интересни са статистическите данни за читалищата през този период: ако в първите десетина години (до 1890 г.) се основават 84 читалища, през следващите 20 години (до 1910 г.) се създават нови 796. Като се включат и възстановените след Освобождението, към 1910 г. в България има 1076 читалищни и подобни на тях културно-просветни дружества и организации.
Читалищните дейци не си правят илюзии, че могат да постигнат значителен напредък, ако са разединени. Затова през 1904 г. сливенският обществен и читалищен деец Стефан Гидиков отново поставя въпроса за читалищното съюзяване. Въз основа на своя практически опит той развива идеята, че многобройните културно-просветни и други подобни организации могат да достигнат „нов подем и нов разцвет“ само „обединени, сгрупирани около читалищата“ като естествен център на културно-просветния живот в страната. Той обосновава тази идея в Юбилейния сборник на разградското читалище през 1904 г. и в Юбилейния сборник на сливенското читалище „Зора“ през 1910 г.
Из статия на д-р Стойко Лазаров от сборника „150 години народно читалищно дело”
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от една обикновена случка той прави нестандартна история." В тях диша големият град, често заплашителен и груб. Там сякаш няма място за чувства и нежност, но писателят успява да ни срещне и с такива..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg