„Ние често се вторачваме в буквите, които са нещо много ценно, но те са инструмент, средство – казва професор Александър Шурбанов – със същите тези букви могат да се списват жълти вестници, могат да се съчиняват пошлости, да се пишат срамни неща. По-важното е не самата буква, а това, което се пренася на славянското племе с нея – това е книжовност, това е духовност. България е била държава на духа. Българският дар за света е не толкова буквата, а именно това, което се пренася чрез нея.“
Ако съдим по съвременния ни език, нашият живот е доста объркан, доста неподреден, в него няма йерархия, нито подреждане на стиловете, но трябва да има и някакво съзнание за улегналост, за установени ценности.
Според професор Шурбанов не може да се очаква от всеки да милее за езика. Има слоеве от обществото, които носят по-голяма отговорност, сега не се усеща разликата, а такава трябва да има.
Това, което е важно, е чувството за сърцевината на българския език, това, което му дава енергия, и натам трябва да се насочва всеки пишещ човек.
Чуйте специалното гостуване на професор Шурбанов в „Какво се случва“.
Професор Александър Шурбанов е филолог, англицист, писател и преводач на художествена литература, шекспировед. Автор на литературоведски изследвания, книги с поезия, есета и пътеписи. Един от тазгодишните носители на отличието „Златно перо“ за принос към изкуството и културата, награда, която се присъжда по повод 24 май.
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Регионалният археологически музей в Пловдив всеки месец организира "Срещи с археологията", насочени специално към хора в пенсионна възраст. Февруари е месецът на любовта и виното, но и на археологията, затова днес ще се състои среща, посветена на траките и виното. Екатерина Илиева, експерт изложби и събития в Регионалния археологически..
6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище . Така започва началото на една от най-значимите институции в културната история на България, която изиграва решаващо въздействие върху..
Наградата на София, която връчва Столичната община за принос към изкуството на киното, тази година ще получи големият хърватски режисьор Райко Гърлич, съобщиха организаторите на фестивала, който ще се проведе от 13 до 31 март. Филмите на Гърлич смело и честно разкриват болезнените истини на Балканите, улавяйки сложността на човешките взаимоотношения..
Актьорът Теодор Папазов дава още един ракурс към темата за зависимостите в "Какво се случва". Известно време той играе документалния моноспектакъл "Чист", базиран на истории на зависими, а познава добре силата на преживяното, защото за него това е и лична история. "За мен думата чист има доста силно значение, защото преди десет години и аз бях..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg