Може да се говори спокойно за два типа наследства, които формират неравенства. За културните наследства сякаш се говори повече и по-често. Ясно е защо те формират неравенства.
Не всички имат късмета, шанса или щастливия пръст на съдбата да се родят в среда, която напълно да съответства на техните потребности и да им дава висок старт за развитие.
Културните наследства са предопределени, но не по-малко предопределени са и т.нар. "имуществени наследства".
В повечето случаи наследството се свързва с един немного щастлив момент от живота и сякаш се избягват разговорите на тази тема.
“Законът за наследството“ е едно безкрайно интересно четиво. При запознаването с историята на законите за наследството можем да проследим една интересна крива в опита понякога да бъдат задълбочени, а понякога преодолени т.нар. "неравенства в резултат на капитала и на имуществото".
Най-първите правила, свързани с наследството, съвсем не са давали равен старт дори и на децата в едно семейство.
Наследяването се е водело по първородството. Известни са много вълшебни приказки, в които най-малкият брат се оказва най-умен, кадърен, талантлив, добър и какво ли още не. Но всъщност наследствения дял, който достига до него, е незначителен, но въпреки това той у3спява да се справи с него.
Правилото на първородството често е лишавало голяма част от децата от шанс за по-добър старт в живота.
Разпределянето на средствата, зестрата и рентата се е водело по доста строги правила, но те не са справедливи.
С напредването на правната мисъл в областта на наследствата законите са придобили един по-различен облик, който именно е имал за цел да преодолее създаването на тези неравенства.
Към днешна дата законите за наследството предвиждат възможност всеки член от семейството да получи равен полагащ се дял, така че той да бъде поставен на равен старт с всички останали.
Дори, когато наследодателят би искал да ощети някой от своите наследници по различни причини, най-често, свързани с негови субективни преживявания, всеки от наследниците вече има право на т.нар. "запазена част". Става дума за най-близкия кръг наследници.
Това е опит чрез една законодателна практика в сферата на наследствата колкото е възможно да бъде изравнена тази крива на неравенствата. Разбира се, когато става дума за тези имуществени наследства, трябва да се отчита, че тяхното значение е в преразпределението на капитала, на доходите, на печалбата и въобще на стимула и възможността за един по-добър живот за следващото поколение.
Много са примерите, които са свързани в XVIII и XIX век, които показват, че в онези, далечни от днешна дата времена, пред повечето хора не е стоял въпросът – наследство или трудови доходи.
Очевидно е било, че с трудови доходи никой не може да насмогне до такава степен, че да изравни възможностите си с тези, които биха получили възможности и доходи от наследство.
В този случай приходите от наследство са били многократно по-големи от онова, което всеки е можел да изработи чрез собствен труд.
Чуйте още тук.
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg