Провокации от крайнодесни групи смутиха три културни събития миналата седмица. Първо на 26 май под обсада се оказа представянето на предизвикала спорове детска книга „Мравин“, сред чиито герои има и еднополови двойки.
На 27 май футболни агитки направиха опит да нахлуят в сградата на Радио Пловдив, за да попречат на представянето на книгите, събрали лични свидетелства на хора от ЛГБТИ общността, „Смелостта да бъдеш“ и „Смелостта да бъдеш родител“.
В неделя на българската премиера на късометражния филм „Черупки“ с режисьор Слава Дойчева част от залата в The Steps беше заета от привърженици на крайнодясната идеология. В социалните медии Слава Дойчева разказа (със съкращения):
„...Снощи, на премиерата на 15-минутния ми филм „Черупки“ се появи стройно организирана група от бръснати момчета с черни „патриотски“ тениски и маски. Имаха си командир – влязоха под строй и така седнаха…
Целта на тази организирана провокация беше ясна – сплашване и категорично предупреждение за това, което предстои.
Отказвам да бъда сплашвана. Няма да живея в черупката си.
Стана очеизвадно, че от филми като този има нужда и аз няма как да спра. Въпросният отряд изгледа „Черупки“ и не знаеше как да реагира. Моята работа не е буквална и плакатна, тя не крещи и срещу нея трудно се крещеше… Продължавам да вярвам, че изкуството е по-силно от мускулите.“
Филмът „Черупки“ вече е показван на кинофестивала в Сараево през 2020 г., на 38-ия фестивал „Златна роза“, където беше единственият отличен от журито късометражен филм. Участва във фестивалните конкурси в Талин и Котбус (където получи награда за най-добър режисьор), Белград, София, Москва. Предстоят му прожекции на фестивалите в Загреб, Измир, Мумбай, Хуеска... Премиерата в София беше част и от фестивала за култура на София Прайд – Sofia Pride Arts, който се провежда от 2012 г. насам.
В „Артефир“ режисьорката на „Черупки“ коментира опитите на крайнодесни привърженици да се провалят културни събития, свързани с ЛГБТ общността в България.
Годишните награди "Импулс" са важен знак за развитието на българския танц и за популяризирането на изкуството, на което са посветили таланта и живота си българските танцови артисти. Тези призове са признанието от професионалната гилдия за най-ярките постижения в областта на класическия и съвременния танц в България през изминалата година. В..
В "Нашият ден" д-р Мирела Костадинова – литературовед, писател и специалист от Националния литературен музей, разказва за изложбата "(НЕ)известните габровски писатели" , която представя творческите следи на 17 автори от региона. Откриването на експозицията предстои днес (3 ноември) от 17:30 ч. в Регионалния исторически музей – Габрово. По..
Как се раждат идеите? Какво отличава добрата реклама? И къде свършва вдъхновението и започва реалността на пазара? Провокирани от необичайното събитие на Виктор Минчев и Николай Димов – " Фестивал на мъртвите идеи ", отговаряме на тези въпроси. Това е проект, който събра създателите на незабелязани, отхвърлени, но блестящи концепции...
Днес от 19:00 часа в литературен клуб "Перото" ще бъдат връчени годишните награди "Перото" за принос към българския литературен контекст. Отличията се присъждат от Националния център за книгата и клуб "Перото" в няколко категории – детска литература, проза, дебют, поезия и превод от български на чужд език . Днес ще бъдат присъдени..
Димитър Воев е поет и музикант, роден през 1965 година в София. Той започва да се занимава с музика още в ученическите си години, като минава през няколко различни формации, докато през 1985 година заедно китариста Васил Гюров основават първата пост пънк група в България – "Кале". Формацията има една-единствена голяма изява през 1987 година на..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата..
Какви са новите решения за сигурността на Европа след международната среща, организирана от "Капитал" – коментира Петър Карабоев в "Мрежата" по..
Изложбата "През времето" в залите на Националната галерия – "Квадрат 500" е посветена на 90-годишнината на проф. Валентин Старчев. Макар и с ретроспективен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg