Независимо от някои големи неясноти в регламентите за опазването на старините на София, и дори и в Закона за София – все пак беше свършена доста работа по опазването на някои (не всички) паметници на културата, като например реновирането на старата част на римския град Улпиа Сердика, като големия ремонт на катедралния храма „Св. Александър Невски“ и др.
Дали обаче не се явява необходимост от цялостна стратегия не само за опазването на старините, но и използването за туризъм, а защо не – и за други културни цели? Все пак заради някои неуредени положения в законодателството – всички виждаме как много от старите, ценни сгради от София изчезват и дори подредбата на някои улици и квартали се променя – но не съвсем в добра посока.
Тази тема бе коментирана в предаването „Нашият ден“ от историка и бивш заместник-кмет на София доц. Тодор Чобанов. Той разказа доста подробности около историята на столичното законодателство, която датира от повече от едно столетие. Явно не всичко зависи само от параграфите и алинеите. Доц. Чобанов смята, че освен по-детайлно прецизиране на текстовете на нормативните документи – много е важно и мнението на жителите на София, както и на неправителствените организации.
Защо и софиянци да не организират местен референдум, когато става въпрос за опазването на облика на града?
Доц. Чобанов посочи, че гражданите не един път, и без референдум са взимали нещата в свои ръце, когато са смятали, че някой строеж не е на мястото си в квартала им. Друг важен момент според него е сериозна поправка в законодателството, която да гарантира, че отнемането на статута на някои исторически архитектурни обекти вече никога няма да се състои. Отнемането на статути се е случвало вече – още през 2003 година, именно поради някои неясноти в текстовете на законите.
Чуйте повече в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
