9 юни е Международен ден на архивите. На тази дата в цял свят професионалистите архивисти обединяват гласовете си, за да покажат всъщност защо е толкова важно да се подпомагат архивите и професията архивист.
По време на Международния конгрес на архивите във Виена през 2004 г. двете хиляди участници приеха резолюция, която постави пред Обединените нации искането да се учреди Международен ден на архивите. Отделни страни вече имаха свой национален Ден на архивите, за да покажат пред обществеността и управляващите значението на архивите.
Важно е да се напомни, че архивите са документи, създадени, получени и запазени като доказателство и информация на дадена институция или личност, в изпълнение на правни задължения или осъществяване на своята работа.
Архивни документи са документите, които се съхраняват от онези, които ги създават, наследяват или от съответна архивна институция, предвид тяхната правна стойност или историческо значение.
Темата коментира в “Нашият ден“ доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“:
"Клише е, че архивите са паметта на нацията. Обикновено в широкото разбиране за архиви се включват само стари документи, архивите съхраняват основно такива.
Може би трябва да се каже, че те съхраняват и нови документи. По закон има 20-годишен срок на съхранение на документите в институциите и тези от тях, които подлежат на постоянно запазване след изтичане на този 20-годишен срок, всъщност се предават в Държавните архиви.
При нас има и не толкова стари документи. Имаме и документи от XIV век насам, но имаме и по-нови документи с давност 20 години.
Всъщност това е начинът след 50, след 100 години изследователи, журналисти, историци да реконструират днешната реалност през тези документи.
Архивите, освен пазители на паметта за миналото, по някакъв начин са пазители и на паметта за настоящето. Доколкото в този динамичен свят настоящето много скоро се превръща в минало."
Електронни документи
"Изправени сме пред друго предизвикателство. В последните няколко години традиционните хартиени документи отстъпват място на електронните. Пред нас стои задачата да бъдат запазени тези електрони документи в непроменен вид, във вида, в който са създадени от институциите и от личностите и да бъдат предадени на следващите поколения. Това е едно голямо предизвикателство пред световната архивистика."
Архивите на бившата Държавна сигурност
"Що се отнася до архивите на бившата Държавна сигурност, това беше уредено с едни Закон за отваряне на досиетата, който беше полезен и с който целият масив на Държавна сигурност, това е някъде около 12 линейни километра (в архивистиката така се мерят обемите, в линейни метри, след това в километри хартия) всъщност беше разсекретен и му беше даден публичен достъп.
Струва ми се, че този закон свърши работа. Според мен бъдещето на този документален масив е именно в системата на Държавните архиви.
Трябва бъдещото Народно събрание да реши какво точно да прави с този масив и със самата Комисия по досиетата.
Моето мнение е, че такава комисия би трябвало да продължи да съществува под някаква форма, но тя да не бъде обвързана с документалния масив, който в крайна сметка е част от Националния архивен фонд."
Чуйте Михаил Груев в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg