Филмът – не някой конкретен, а всеки – винаги може да бъде повод за разговор. Познат, непознат, успешен или не чак толкова, чужд и най-вече български. Защо обаче го гледаме – заради визията му, заради темата и посланията в него, заради това, че просто един приятел ни го е препоръчал или заради очакванията, които имаме към киното въобще? Въпрос, който води до друг такъв, не по-малко важен: как гледаме на един филм – като на комерсиален продукт или като на културна ценност?
Оказва се, че „или“ често, в повечето случаи, даже почти винаги може да бъде „и“. В природата на киното подобно противопоставяне се размива, защото неговата изначална идея е да предаде историята през авторския поглед и тя да достигне до комерсиален успех. Да привлече максимален брой зрители, да ги задържи и да ги ангажира. Неслучайно според артистичния директор на кинофестивала в Кан Тиери Фремо тайната се крие в постигането на златното сечение – създаването на авторско кино за широката публика.
Синергията между стойностна тема, силно изграден сюжет на сценарно и кинематографично ниво – с интерсна фабула и герои с дълбоки философски послания, органичното присъствие на актьорския състав и осъзнатите внушения води до успех. Филмът, който притежава тези качества и държи на печалба, но не цели само нея, прави добро впечатление както у зрителите, така и у критиката.
Проф. д.н. Любомир Халачев смята, че на филма трябва да се гледа като на нещо, което ни забавлява, поучава, възпитава и ни прави по-добри. Зрителите трябва да търсят това в него, а кинаджийте трябва да го създават, съзнавайки тези търсения.
Преподавателят от НАТФИЗ, с дългогодишен опит в българското кино, беше един от участниците в международната конференция на асоциация „Академика 21“, която попита именно това – филмът културна ценност ли е, или е комерсиален продукт. В нея участваха хора, които добре познават българското и световно кино, преподават го, създават го и говорят за него. И стигнаха до извода, че филмът е и двете.
В „Какво се случва“ проф. Халачев и Боряна Матеева, кинокритик, преподавател в НБУ и също участник в конференцията, споделиха своето мнение по темата. Те я разгърнаха в посока на качествата на един филм, мястото на България на световната карта на киното, значението, което имат за авторите филмовите фестивали като този в Кан и следата, която българското кино оставя в тях – пример за това е селектираният в категорията „Особен поглед“ филм на Весела Казакова и Мина Милева „Women do cry“, успехът на родна почва, който постигнаха филмови продукции като „Голата истина за група „Жигули“ и „Порталът“, нуждата от повече комедии, които да притежават социални сондажи и внушения, анимационни филми и детско кино като елементи в българския кинопейзаж, както и необходимостта от промени в Закона за филмовата индустрия.
Най-същественото послание, което те смятат обаче, че е важно да достигне до публиката и хората, които правят кино, обичат го и го гледат, е, че във века на аудиовизията, в който седмото изкуство задава модели, тревожи, вълнува, кара те да мислиш и ти дава колективно изживяване, трябва разговорите за него да се върнат на територията му и да се повдигнат повече въпроси за мисията на киното, обърнато към публиката, а именно – какви филми трябва се правят и какви теми трябва да разискват те.
Чуйте всичко това в звуковия файл.
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На 7, 8 и 9 ноември от 19 часа публиката ще може да гледа интерпретацията на холивудския актьор Джон Малкович . "Мога само да се забавлявам с твърдението, че се присмивам на България с пиесата..
Миналата седмица Капка Касабова беше в София за българската премиера на документалния филм "Човешките потайности", в рамките на десетото издание на Международния кино-литературен фестивал "Синелибри". Тя е авторка на текста на филма, а режисьор е Миша Пекел от Нидерландия. Капка Касабова (1973) израства в София. На 18-годишна възраст eмигрира в..
В света на тайните и загадките “Terra Култура“ пренася своите слушатели с книгата "Картината. Убийство по Ботичели" от Никол Данева и творчеството на художника Андрей Янев. Сюжетът на романа "Картината. Убийство по Ботичели" е следният – талантлив художник е поканен в родопското имение на богат бизнесмен да рисува копия на ренесансови картини,..
Архивите са живи, без да ги обвързваме с конкретна дата и период. Първата стихосбирка на Христо Смирненски се казва "Разнокалибрени въздишки и стихове в проза". Духът е хумористичен, а годината – 1918. В края на февруари 1922 година излиза втората и последна, издадена приживе, стихосбирка на Смирненски със заглавие "Да бъде ден". В нея е..
Легендарното списание ЛИК на БТА намери естественото си място и в културната програма "Христо Ботев" на общественото радио. Всяка първа неделя от месеца неговият главен редактор Георги Лозанов, заедно с избрани събеседници, ще представят съдържанието му. Идейният фокус на предаването "Радио ЛИК", както и на списанието в настоящия му период, е..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg