Какво ще се случи, когато концепцията за „Аз“-а се прехвърли в изкуството, откъдето може би никога не си е тръгвала? Навярно ще се появи портретът.
Като художествено, артистично и документално изображение, независимо под каква форма е възпроизведен, той представлява едно копие на нечий оригинал, с всичките му последващи интерпретации, немалко уловени мигове, които говорят за трансформацията на човека и най-вече – отражение на вътрешния пламък на личността.
Портретът възниква като жанр в изкуството, който има за цел да пресъздаде визията на даден човек, превърнал се в модел за неопределено време. Изобразява лицето му и неговото изражение, за да остави спомен за портретирания във времето. Всъщност обаче е много повече.
Съвременният портрет е психологическо огледало на човека, което разкрива неговата душа. А и тази на създателя му. В портрета „Аз“ – образът е личен и социален, реален и идеален. Той представя визията, но истината, която тя крие. Портретът буди човешкото въображение и често бива дорисуван от него. Той разкрива вижданията на портретирания за себе си, позицията и внушенията на портретиста и възприятията на другите – зрители, читатели, слушатели.
Портретурата пуска своите корени от изящното изкуство във фотографията, литературата, където авторът обрисува не просто образ, а герой, в музиката, където арката на портретирания докосва човешките сетива, в киното, където предлага нова призма, през която да се гледа даден филм и да се достигне до дълбочината на контурите, та дори и в журналистиката.
В каквато и среда да се реализира той, портретът вълнува преди всичко с историята, която разказва за човека в него. Именно тя провокира един колекционер да закупи дадена картина, един обикновен човек да се спре на конкретна портретна снимка или да се потопи в някое вълнуващо литературно или филмово произведение.
В това да допуснеш чуждия човешки образ в своя дом има нещо лично, и то се състои в откриването на част от себе си в портрета или от този, който би искал да бъдеш. С него запълваш и липсата от топлотата на друго човешко присъствие, на добрата компания.
Портретът е преживяване, което те отвежда във вътрешния свят на другия. Той е и начин на общуване, и възможност за близост. Има както способността да покаже човешката красота, така и социалната сила да промени действителността на човека в кадър, ако става дума за портретна фотография например.
Важна роля в портретурата играе и връзката между автора и обекта, който той пресъздава. От изграждането на тази връзка зависи и запечатването на одухотворения миг върху човешкия образ.
За този „букет от емоции“ в „Какво се случва“ разказаха: фотографката Диляна Гергова, чиято „Работилница за портрети“ може да бъде посетена между 2 и 4 юли в София; Галина Иванова, автор на книгата „Българките. Портрети на 100 забележителни жени“; основателките на първия и единствен Международен фестивал на портретния филм; и един портретист, чиито творби са собственост на някои от най-големите колекционери на изящно изкуство в Европа и Америка, като образът, който създава на световния балетист Рудолф Нуреев дели една стена с оригинал на Салвадор Дали.
Повече чуйте в звуковите файлове.
Проф. Калина Стефанова , председател на журито на Международния театрален фестивал на комедийния и сатиричен спектакъл в Габрово, говори в "Артефир" за наградените спектакли и фестивалните вълнения на градската среда и театралната общност. Журито Международния театрален фестивал на комедийния и сатиричен спектакъл е било разнообразно и съставено..
Романът "Направени от вина" на Йоанна Елми е един от най-успешните в съвременната българска литература, носител на наградата "Южна пролет" през 2022 година и получил номинации за наградите "Перото" и "Елиас Канети". Книгата преживя няколко преиздавания, превежда се на близо 18 езика и скоро предстои нейно представяне в рамките на един от..
Петата среща на семинара "Литература и право" е на тема "Свидетелството в литературата и в правото", като фокусът ще бъде върху ролята на свидетелската позиция, перспективизмa, сблъсъкa на свидетелски гледни точки и др. Семинарът ще бъде воден от Стоян Ставру, Дарин Тенев, Камелия Спасова. Между секция "Етически изследвания", Институт по философия и..
Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата "Царска България (1879–1946)" с автори проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов. Монархическата институция в страната се превръща в значим елемент от съвременната българска историография. Задълбоченото внимание води до интересни нови изследвания. Авторите на тази..
Ансамбълът за народни песни и танци "Шумен" отбелязва 45 години от създаването си с празничен концерт-спектакъл "Голям е празник станалу…" в Арена "Шумен" от 18:30 ч. Ансамбълът е любителски, но винаги се е стремял като репертоар и изпълнения да следва примера на професионалните ансамбли, за да може да отговаря на високите критерии на..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
По повод 8 април – Международния ден на ромите , гости в предаването "Другият до мен" бяха Мария Николчева и Емануил Христов. Мария е учител в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg