Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Портретът като отражение на вътрешния пламък на личността

Снимка: Pixabay

Какво ще се случи, когато концепцията за „Аз“-а се прехвърли в изкуството, откъдето може би никога не си е тръгвала? Навярно ще се появи портретът.

Като художествено, артистично и документално изображение, независимо под каква форма е възпроизведен, той представлява едно копие на нечий оригинал, с всичките му последващи интерпретации, немалко уловени мигове, които говорят за трансформацията на човека и най-вече – отражение на вътрешния пламък на личността.

Портретът възниква като жанр в изкуството, който има за цел да пресъздаде визията на даден човек, превърнал се в модел за неопределено време. Изобразява лицето му и неговото изражение, за да остави спомен за портретирания във времето. Всъщност обаче е много повече.

Съвременният портрет е психологическо огледало на човека, което разкрива неговата душа. А и тази на създателя му. В портрета „Аз“ – образът е личен и социален, реален и идеален. Той представя визията, но истината, която тя крие. Портретът буди човешкото въображение и често бива дорисуван от него. Той разкрива вижданията на портретирания за себе си, позицията и внушенията на портретиста и възприятията на другите – зрители, читатели, слушатели.

Портретурата пуска своите корени от изящното изкуство във фотографията, литературата, където авторът обрисува не просто образ, а герой, в музиката, където арката на портретирания докосва човешките сетива, в киното, където предлага нова призма, през която да се гледа даден филм и да се достигне до дълбочината на контурите, та дори и в журналистиката.

В каквато и среда да се реализира той, портретът вълнува преди всичко с историята, която разказва за човека в него. Именно тя провокира един колекционер да закупи дадена картина, един обикновен човек да се спре на конкретна портретна снимка или да се потопи в някое вълнуващо литературно или филмово произведение.

В това да допуснеш чуждия човешки образ в своя дом има нещо лично, и то се състои в откриването на част от себе си в портрета или от този, който би искал да бъдеш. С него запълваш и липсата от топлотата на друго човешко присъствие, на добрата компания.

Портретът е преживяване, което те отвежда във вътрешния свят на другия. Той е и начин на общуване, и възможност за близост. Има както способността да покаже човешката красота, така и социалната сила да промени действителността на човека в кадър, ако става дума за портретна фотография например.

Важна роля в портретурата играе и връзката между автора и обекта, който той пресъздава. От изграждането на тази връзка зависи и запечатването на одухотворения миг върху човешкия образ.

За този „букет от емоции“ в „Какво се случва“ разказаха: фотографката Диляна Гергова, чиято „Работилница за портрети“ може да бъде посетена между 2 и 4 юли в София; Галина Иванова, автор на книгата „Българките. Портрети на 100 забележителни жени“; основателките на първия и единствен Международен фестивал на портретния филм; и един портретист, чиито творби са собственост на някои от най-големите колекционери на изящно изкуство в Европа и Америка, като образът, който създава на световния балетист Рудолф Нуреев дели една стена с оригинал на Салвадор Дали.

Повече чуйте в звуковите файлове.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Поезията на Ани Илков излезе във внушителен том

Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън".  Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година.  Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..

публикувано на 06.02.25 в 15:57

Графичният роман "МАУС" излезе на български език

Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore.  "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..

публикувано на 06.02.25 в 15:14

Изкуството на документа

Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..

публикувано на 06.02.25 в 12:10

Българският културен институт в Берлин през 2025 година

"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година  – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...

публикувано на 06.02.25 в 10:53
Мила Искренова

Хореографът Мила Искренова в деня на своята 65-годишнина

С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..

публикувано на 06.02.25 в 09:40