Covid-19: Неравенства при възстановяване от пандемията

Неравенства се откриват дори и при неравномерния темп на възстановяване от пандемията. Преди коронакризата много често се говореше за т.нар. “развитие на две скорости“. Това беше тема, чието съществуване признаха всички европейски лидери, независимо от задълбочената, провеждана с години кохезионна политика в рамките на ЕС.

Развитието на “различни скорости“ не е проблем само за ЕС. Сякаш пандемията измести темата от фокуса на вниманието на политиците, изследователите и икономистите и я замени с друга, която зае нашето съзнание в изтеклата вече година.

Темата коментира в “Нашият ден“ Ивана Мурджева.

“От началото на тази година започват все по-уверено да се чуват гласове, които говорят за заплаха и възникване на неравенства поради неравномерно възстановяване след корона кризата.

Един от тези ръководители, които много аргументирано изказва своята теза, е управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, която в множество интервюта от февруари 2021 г. уверено говори за това, че същинският проблем след Covid кризата е не точно икономическите затруднения, които всяка страна ще изпита, а неравномерността във възстановяването, което ще доведе до задълбочаване на разликите в икономиките в световен план.

Това означава, че не всяка страна ще се възстанови с равен темп след кризата. И темпът на възстановяване ще зависи от множество фактори, свързани с вътрешната структура на икономиката, устойчивостта ѝ, и равномерното разпределение на ресурсите във вътрешната ѝ структура. Също и възможността на държавата да поема кризи и да отговаря адекватно на кризи чрез действия за подпомагане. Устойчивостта на социалните и здравните системи в страната. И самата подготовка на гражданите за солидарност по време на криза.

Всички тези елементи, взети вкупом, може би не рисуват точно икономическа картина, а много по-голяма, богата социално-икономическа. Но това са фактори, които показват, че различните икономики се възстановяват по различен начин.

Независимо от това, че всяка икономика прилагаше мерки за подпомагане на своите граждани и бизнес, се оказва, че тези мерки имат много различна структура и в някои страни те не са произвели очаквания ефект. Или са произвели забавен такъв, който е довел до по-голяма степен на спад и загуба на доходи при населението. Говори се за загуба на доходи от 22 до 13%“.

Чуйте Ивана Мурджева в звуковия файл.