Ако и днес габровци удивляват с находчивост и размах в общополезните и повдигащи духа дейности, то не е случайно. Това е град с традиции в предприемачеството, образованието и културата. Тъкмо в Габрово през 1835 г. с дарения на родолюбивите и заможни габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и други, е открито първото българско светско училище по модела Бел-Ланкастър. Още под османска власт, през 1872 г., училището прераства в гимназия – първата пълна гимназия по българските земи, която от 1889 г. носи името на благодетеля Васил Априлов.
Днес в една от сградите на Националната „Априловска гимназия“ се помещава Националният музей на образованието. Съседството е благоприятно и за музея, и за учениците, които винаги могат да открият нещо ново или да получат помощ от уредниците, разказва директорката на музея Любка Тинчева.
Неотдавна в залите на музеяполучиха наградите си учениците, отличени в третия общински конкурс „Габровските училища – история, патрони, дарители“, създаден по идея и с финансовата подкрепа на д-р Елена Сърбинова, потомка на Рашеевия род.
По време на майските празници в Габрово музеят се включи в Нощта на музеите с богата и оригинална програма със загадки, възстановки и игри за посетители от всички възрасти. В едно от забавните предизвикателства габровци са поканени да изобразят чрез карикатура ситуации от дистанционното обучение, а произведенията ще бъдат показани в Европейската нощ на музеите на 3 юли. Сред особено интересните експозиции е сбирката от учебни уреди и апарати по физика, която е изложена за показ и демонстрации благодарение на проекта „Физика в музея с Нютон и Тео“. Някои от уредите са запазени от първия у нас кабинет по физика, открит в Габровската гимназия през 1872 г. Още за музея и за духа на габровци чуйте в звуковия файл.
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Общество "Борис Христов" ще представи в две различни локации Аулата на Софийски университет и Руски културно-информационен център в периода 13 май - 18 май..
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите..
Едва на 24 години Златомир Фунг продължава да удивява публиката с безграничната си виртуозност и изключителна чувствителност. Като резидентен артист с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg