Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пламена Николова: Политиките за децата трябва да са в широка рамка, а не на парче

Снимка: Ани Петрова

През последните години над 400 000 деца в България живеят в риск от бедност и социално изключване и това е трайна тенденция. Всяко трето дете няма да може да отиде на почивка, да спортува, да има книги и учебни пособия.

България е единствената страна в Европейския съюз без Национална многопрофилна детска болница. 46% от 15-годишните ученици са практически функционално неграмотни.

Здравната каса отделя едва 11% от бюджета си за лечение и лекарство на деца. България остава с най-високи нива на детска смъртност в Европейския съюз. У нас няма ефективна система за детско и младежко правосъдие. Все по-голям процент от учениците отпадат от училище. Всяка година над 1400 деца стават жертва на престъпление.

Това са част от проблемите, които са акцент в инициативата на Национална мрежа за децата “Парламентарна група за децата“. Какви са решенията и спешните реформи?

Темата коментира в “Нашият ден“ Пламена Николова, експерт в отдел политики за децата в Национална мрежа за децата.

"Всъщност нашата кампания започна преди предишните избори през месец март. И до провеждането на парламентарните избори на 4-ти април бяха подкрепени от над 150 кандидат-депутати.

В момента сме във втора кампания поради краткия живот на 45-ото Народно събрание. Отново сме се обърнали към кандидат-депутатите със същия призив – да оставят своите партийни различия и ако те станат част от следващото Народно събрание или станат част от следващото правителство, да поемат един траен ангажимент към децата и тяхното благосъстояние.

То не е никак добро в България и това не е само политически проблем, а обществен.

Доколкото политиците могат да бъдат обвинени в някакви интереси и пристрастния, то защо обществото не е направило достатъчно, не е натискало достатъчно управляващите да решат трайни проблеми като детската бедност или липсата на Национална детска болница остава изцяло в задачите на суверена, с които за съжаление мисля, че не се справяме."


Политики за децата и обществен консенсус

"Декларативен интерес и консенсус има във всички партии с изключение на някои крайни формации.

Защото е трудно една партия, особено в предизборен период да каже, че не се интересува от децата. Или детските политики не са наш приоритет, ние са занимаваме само с икономиката.

Естествено под форма на обещания и на поети ангажименти всички стигат доста бързо до един консенсус – децата са важни, ранното детско развитие е важно, трябва да реформираме образованието и да отделяме повече за здравеопазване.

Опитът показва, че когато се опре до реална реформа на политики или на приемане на законодателство, което трябва да  бъде по-добро за децата, това отнема години на дебати и спорове и много трудно се стига до реално подобряване.

Например законът, който в момента се занимава с деца, които са в конфликт със закона, е от 60-те години на ХХ в. Седми или осма година е вече, в която вече и неправителственият сектор, и една доста малка част от юристите се опитват да прокарат едно изцяло ново законодателство в тази сфера. За съжаление няма никаква политическа воля за това.

Законът за образованието отне 13 години да бъде приет. В последните пет години усилено се говори за детска болница, има граждански инициатива в момента, петиция, която има над 80 000. Но въпреки тази енергия и въпреки обещанията, които са получени и ангажиментите дори нямаме нищо черно на бяло."

България изостава от целите на ЕС, свързани с обхващане на децата в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст

"Няма как да се изпълняват политики на парче. Виждаме резултатите от изпълняването на политики така.  Закърпваме някоя дупка и правим нещо, защото вече няма накъде.

Както в момента е с недостига на детските градини в София. Правят се акробатики, за да се компенсират някаква малка част от децата.

Когато политиките не са поставени в една широка рамка като Стратегията за ранно детско развитие или Стратегията за детето, където всички тези политики – здравната, образователната, социалната се свързват и подкрепят децата и семействата от всички страни. Няма как тези системи да проработят добре отделно.

Ние проследяваме детските политики от 10 години чрез нашия мониторингов доклад „Бележник“. И с ужас тази година в десетото негово издание установяваме, че нещата в детските политики, които са били на високо ниво преди 10 години, в момента са на критичния минимум. Има една абдикация от политиките за деца."

Най-неотложните проблеми

"Изключително важна е реформата в здравеопазването. На хартия имаме осигурено безплатно здравеопазване за всички деца. В същото време огромен процент от децата нямат реален достъп.

Ако нямата личен лекар или не могат да стигнат физически до мястото, в което да бъдат лекувани, качеството на тяхното здраве се влошава силно. Има много случаи, в които децата са вече много болни, когато стигат в София, където може да им се предложи помощ.

Другият сектор със сигурност е образованието. Защото, ако продължаваме да произвеждаме функционално неграмотни деца, скоро ще имаме общество, което не може да бъде ангажирано нито като граждани, нито в управлението на държавата, нито в нейната икономика и производство.

Третото нереформирано нещо е социалната система, която би следвало да бъде подкрепяща."

Чуйте Пламена Николова в звуковия файл.

Снимки: БНР, БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Варненски фермерски пазар

Варненски фермерски пазар

През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..

публикувано на 23.07.25 в 14:15
Д-р Илко Семерджиев

Д-р Илко Семерджиев: Говорим за заплатите, а не говорим за здравната рамка

Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..

публикувано на 23.07.25 в 13:45

Силвия Гордеева: Искаме пълно финансиране на корсетите за деца със сколиоза

В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..

обновено на 23.07.25 в 13:08

Димитър Маринов: Работата е много, но лекарствата няма да поскъпнат заради еврото

С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..

обновено на 23.07.25 в 12:15

Безплатни тестове за хепатит В и С в цялата страна

В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..

публикувано на 23.07.25 в 12:10